Главният икономист на КНСБ Любослав Костов отправи остри критики към проекта на държавния бюджет за 2026 г., като заяви, че той не отразява изцяло реалната финансова картина и съдържа спорни мерки за държавната администрация.
„Ако трябва да сме честни, това не е бюджет изцяло на реалността, защото имаме надценени разходи“, заяви Костов в интервю за БНР.
По думите му синдикатите имат две основни възражения – предвидените 10-процентни съкращения в държавната администрация и промяната, според която държавните служители трябва сами да плащат част от осигуровките си.
Според Костов съкращенията не са резултат от анализ, а се прилагат механично.
„Бяхме се разбрали да има анализ по министерства. На някои места, като НАП например, има нужда от допълнително хора, а на други има раздут щат. Само че указанието, което беше спуснато, е 10% навсякъде без анализ“, каза той.
Икономистът на КНСБ коментира още, че ако държавните служители ще бъдат приравнени с останалите работещи в обществения сектор по отношение на осигуровките, трябва да получат и същите трудови права.
Той припомни, че протестът в понеделник е организиран от КНСБ и КТ „Подкрепа“, като едно от основните искания е именно промените да бъдат придружени с възстановяване на права като допълнителното възнаграждение за прослужено време и възможността за втори трудов договор.
Костов настоя и за по-справедлива политика по отношение на възнагражденията в обществения сектор.
„Трябва да се прави политика на доходите по атестация. Голяма част от обществения сектор не е получавала повече от 3% увеличение на година, а всички гледат МВР и МО. Заради едни шефове, които взимат големи заплати, целият сектор се стигматизира“, заяви той.
Главният икономист на КНСБ засегна и данъчната политика, като посочи, че според него Европейската комисия нееднократно е отправяла критики към българския модел.
„Една чистачка като данъчно-осигурителна тежест плаща повече за дохода си, отколкото IT специалист с 5000 евро заплата“, коментира Костов, настоявайки за промени в данъчната система.