Преди около 113 милиона години в район, който днес е територията на Тайланд, е живял гигантски растителнояден динозавър с дължина близо 27 метра, обитаващ крайречни екосистеми с топъл и по-сух климат. Това е най-големият известен динозавър, откриван в Югоизточна Азия, съобщи Ройтерс.         

Идентифициран е като Nagatitan chaiyaphumensis.

Фосилите принадлежат на завропод – група динозаври, характеризирани с изключително дълги шии и опашки, малка глава и четири масивни крайника. Първите останки са открити от местен жител в североизточната тайландска провинция Чайяпхум, след което учените постепенно разкриват част от скелета, включително прешлени, ребра, таз и кости на крайниците. Сред най-впечатляващите находки е раменна кост с дължина около 1,78 метра.

Изследователите оценяват, че масата на животното е достигала между 25 и 28 тона. Макар черепът и зъбите да не са запазени, анализът на сходни видове завроподи дава ясна представа за хранителния му режим – основно растителност като иглолистни растения и семенни папрати.

Учени посочват, че Nagatitan е живял в екосистема, населявана още от птерозаври, крокодилоподобни влечуги и разнообразни водни видове, включително риби и сладководни акули. В същия регион е съществувал и голям хищен динозавър, близък до Carcharodontosaurus, с дължина около 8 метра и тегло до 3,5 тона, но изследователите смятат, че напълно порасналите завроподи почти не са били уязвими за нападения.

Специалистите отбелязват, че бързият растеж на завроподите е ключова еволюционна стратегия за оцеляване, тъй като достигането на големи размери бързо ги е предпазвало от хищници.

Nagatitan се вписва в по-широката група на гигантските завроподи, сред които са и южноамерикански видове като Argentinosaurus и Patagotitan, които надвишават 30 метра дължина. Името му произлиза от „Нага“ – митологично змиеподобно същество в азиатските традиции, често изобразявано в тайландската култура.

Находката е важна за разбирането на еволюцията и разнообразието на завроподите в Югоизточна Азия, като Nagatitan е сред най-късно съществувалите представители в региона.

Изследването, цитирано от Reuters, допринася и за по-широки научни дискусии относно връзката между гигантските размери при завроподите и климатичните условия в периода Креда.