Ще се повиши ли избирателната активност на изборите на 19 април? Този въпрос зададе екип на ТАРАЛЕЖ на хора по улиците в рамките на анкета, проведена в навечерието на поредния предсрочен вот. Отговорите очертават познатата картина – надежда за промяна, но и сериозно недоверие към политическата система.

Част от анкетираните смятат, че появата на нови политически играчи и кандидати от поколението Z може да доведе до по-висока активност. Според тях именно младите хора са тези, които могат да променят политическата среда и да внесат различен тип разговор в кампанията.

Млад мъж сподели, че е решил да се включи като доброволец – наблюдател в изборния ден, за да следи за нарушения. По думите му участието в изборния процес е начин да се гарантира, че гласовете ще бъдат отчетени честно.

Други също изразиха очакване за по-голяма активност след антибюджетните протести от края на 2025 г., които прераснаха в антиправителствени демонстрации и доведоха до оставката на кабинета на Росен Желязков. Според тях общественото напрежение е създало усещане, че гласът може да има реално значение.

Не липсва обаче и скептицизъм. Част от анкетираните заявиха, че не виждат съществена разлика между политическите формации и възприемат ситуацията като „познат сценарий“, който се повтаря при всяка смяна на властта.

Някои хора признават, че няма да гласуват, въпреки че осъзнават ефекта от ниската активност. Те посочват, че негласуването увеличава тежестта на организирания и купения вот, но въпреки това не могат да се доверят на нито една политическа сила.

Централната избирателна комисия също призова младите хора да участват във вота на 19 април, като напомни, че гласуването е форма на участие в управлението на страната. От институцията подчертаха, че това ще бъде осмият парламентарен избор от 2021 г. насам – показател за продължаващата политическа нестабилност.

В пропорционалната избирателна система дори малки разлики в активността могат да доведат до сериозни промени в разпределението на мандатите. Разлика от няколко десети от процента може да реши дали дадена партия ще премине 4-процентната бариера и ще влезе в парламента, което често променя възможните коалиции и състава на управлението.

Между надеждата и недоверието – така изглеждат нагласите преди вота. Ще успее ли желанието за промяна да извади повече хора пред урните, или апатията отново ще реши резултата?