България отчита най-високата инфлация в еврозоната през април – 6,2% на годишна база според данни на Евростат. Това е над два пъти повече от средното за валутния съюз, което достига 3%.

Още по-високи са стойностите според Национален статистически институт – около 7,1% годишна инфлация по индекса на потребителските цени. Натрупаното поскъпване за последните пет години вече е близо 43%, което сериозно изяжда доходите.

Основният двигател на инфлацията е енергията – с ръст от близо 11% на годишна база. Това се пренася директно върху транспорта, производството и крайните цени на храните. Именно поскъпването на горивата и логистиката е сред ключовите фактори за скока в цените на плодовете и зеленчуците.

Паралелно с това държавата признава и наличие на съмнителни увеличения. „Около 10% от поскъпването се оценява като необосновано и подлежи на проверки“, заяви служебният икономическият министър Ирина Щонова.

На този фон икономисти предупреждават, че без бързи мерки инфлацията ще остане водещ проблем. Председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков дори определи борбата с нея като основна задача пред новото управление.

Как изглежда това в реалния живот? Отговорът идва от Женския пазар в София.

Там търговците казват, че увеличението на цените не е по избор, а по необходимост.

„Налага се да вдигам и аз, не че искам“, споделя продавач, като посочва, че горивата и цените на борсата ежедневно го принуждават.

Но по-сериозният проблем се оказва друг – клиентите.

„Нямаме никаква работа, особено последната година – хората не могат да си позволяват да купуват“, казва продавачка.

Според търговците поведението на купувачите се е променило осезаемо. Все повече хора сравняват цените и купуват само най-необходимото.

Част от потребителите вече напълно са променили навиците си и се насочват към големите вериги.

„Хората купуват само от големите магазини на намаление“, допълват продавачите.