„На 1 ноември отдаваме почит на хората, които в едни от най-трудните времена в нашата история пробудиха вярата на българите в собствените им сили и възможности. Със слово, просвета и личен пример те съхраниха езика и историческата ни памет и помогнаха на поколения българи да осъзнаят, че могат сами да определят своето бъдеще", заяви проф. Георги Вълчев
С официални военни ритуали и масово полагане на венци и цветя пред монументите на бележити просветители цялата страна отбеляза тържествено Деня на народните будители, пише БТА в свой обзор по темата.
В празничното си обръщение министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев подчерта историческото значение на този ден с думите: „На 1 ноември отдаваме почит на хората, които в едни от най-трудните времена в нашата история пробудиха вярата на българите в собствените им сили и възможности. Със слово, просвета и личен пример те съхраниха езика и историческата ни памет и помогнаха на поколения българи да осъзнаят, че могат сами да определят своето бъдеще".
По време на церемония в сградата на министерството в София проф. Вълчев връчи традиционните отличия „Константин Величков“ на осем изявени педагогически специалисти. По повод ролята на съвременния учител той допълни: „Всеки истински учител, наречен с красивата дума „даскал“ в същността си е будител, ако изпълнява своите предначертани действия“.
Празникът беше отбелязан с редица прояви в десетки градове. Под съпровода на Градския духовен оркестър във Видин граждани и официални лица се събраха на площада между барелефа на епископ Софроний Врачански и мавзолея на екзарх Антим I. На свой ред заместник-кметът Борислава Борисова заяви, че народните будители са хората, които със знание, дела и слово са опазили българския дух и са разпалили стремежа към свобода и просвета.
В същото време Котел съчета честването на Деня на будителите със своя официален празник, организирайки прояви, посветени на българските книжовници, просветители и борци за свобода. В Плевен делото на будителите бе почетено пред паметника на Иван Вазов, където тържествената програма започна с изпълнения на Общинския духовен оркестър под диригентството на Плавен Марков, а свещеници от храма „Свети Николай“ отслужиха молебен.
Поклон пред паметта на предците имаше и в Стара Загора, където паркът „Аязмото“ и паметникът на първия Старозагорски митрополит Методий Кусев станаха арена на общоградски ритуал. На него зам.-кметът Милена Желева посочи, че да си будител не е титла, нито поздравителен адрес, затворен в една папка, а е силата на духа. В Нова Загора – родния град на Стоян Омарчевски, който е и инициаторът за въвеждането на празника – бе организирано поклонение пред неговия паметник. Шумен също се включи в честванията с военен ритуал и поднасяне на венци пред паметника на Нанчо Попович в градинката на читалище „Добри Войников-1856“. С официална церемония на централния площад започнаха тържествата и в Ямбол. Там признателността първо бе засвидетелствана пред барелефа на даскал Ради Ив. Колесов, основател на първото местно читалище, след което последва шествие от ученици, граждани и културни дейци до Паметника на ямболските учители – народни будители в квартал „Каргон“.
Исторически този ден е посветен на паметта на десетки духовни водачи и революционери, сред които св. Иван Рилски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Неофит Бозвели, братя Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов и Добри Чинтулов. За първи път честването се организира в Пловдив през 1909 г. Години по-късно, през 1922 г., тогавашният министър на просвещението Стоян Омарчевски внася официално предложение 1 ноември да стане държавен празник. От 1923 г. с указ на цар Борис III денят е обявен за общонационален. През 1945 г. празникът е официално забранен от тогавашния режим, а традицията е възстановена едва на 28 октомври 1992 г. с решение на 36-ото Народно събрание чрез допълнение в Кодекса на труда.
