България разполага с карти на риска от наводнения, но липсва постоянен контрол и актуализация
Климатологът Симеон Матев разясни, че подобни интензивни валежи се наблюдават все по-често през последните години
"Градската канализация се проектира така, че да поема до 4 сантиметра на час водно количество. При по-големи количества вече се получават локални наводнения, а над 10 сантиметра говорим за аварийна ситуация. Ако изградим инфраструктура, която да поема всеки възможен порой, това би струвало огромни средства".
Това обясни председателят на Националната асоциация на строителните предприемачи инж. Георги Шопов пред НОВА ТВ във връзка с наводненията от последните дни. Той уточни, че речните корита също се проектират по определени норми, като се приема, че реките, преминаващи през населени места, могат да прелеят приблизително веднъж на 33 години.
"Въпросът е какво става като прелее. Приоритетът тук е не имуществото, а човешкият живот. В тази връзка е най-важно ранното оповестяване. В случая е реагирано перфектно - освен с BG-ALERT, кметове и кметски наместници са известили по телефони и други системи са известили гражданите".
От своя страна климатологът Симеон Матев разясни, че подобни интензивни валежи се наблюдават все по-често през последните години. Според него проблемът не е само в капацитета на канализацията, а и в липсата на достатъчна превенция.
"Затлачените дерета и липсата на поддръжка не позволяват свободното оттичане на водата. Превенцията винаги е по-евтина от възстановяването след бедствие".
Той обърна внимание и на това, че голяма част от пострадалите нямат застраховки на имуществото си. По думите му държавата трябва да има по-активна роля както в превенцията, така и в регулацията на застрахователния сектор.
Атанас Кръстанов напомни, че България разполага с карти на риска от наводнения и системи за ранно предупреждение, но често липсва постоянен контрол и актуализация на тези механизми.
"Всички тези мерки трябва да бъдат предприети много преди самото бедствие. Има системи, които следят нивата на реките и влажността на почвите, но те трябва да се поддържат и наблюдават непрекъснато".
Проф. Емил Гачев обясни, че географските особености на района около река Янтра и нейните притоци естествено създават предпоставки за подобни бедствия.
"Формата на речните басейни в този район концентрира огромни количества вода в една точка при силни валежи. Това е природна даденост, с която трябва да се съобразяваме".