Сушата, по-скъпото производство и засилващата се конкуренция от внос поставят земеделците под натиск, докато част от сектора търси решение в нови технологии и устойчиви сортове
Броят на земеделските стопанства в България е намалял с 25% само за три години - от 92 453 през 2020 г. до 69 742 през 2023 г. Най-силно засегнати са малките ферми, а към икономическия натиск върху производителите се добавят засушаването, растящите разходи и конкуренцията от вносни стоки.
При най-малките стопанства спадът достига 30%, докато средният размер на използваната земя в оцелелите ферми се е увеличил с 29%. Данните показват тенденция към окрупняване на земеделското производство.
Сериозно намаление има и при животновъдството. Броят на животновъдните стопанства е спаднал от 43 735 през 2020 г. до 28 960 през 2023 г.
Разходите растат, а цените на продукцията падат
Допълнителен проблем за производителите е разминаването между разходите и цените, на които продават продукцията си. През второто тримесечие на 2026 г. цените на селскостопанските продукти са намалели с 2,64%, докато производствените разходи са нараснали с 8,35%.
Успоредно с това се увеличава и вносът. През 2025 г. стойността на внесените стоки от трети страни е нараснала с 8,5% спрямо предходната година и е надхвърлила 45,1 млрд. лева. За периода януари - ноември 2025 г. вносът от Европейския съюз също се е увеличил - с 4% на годишна база до 55,2 млрд. лева.
Сушата променя начина, по който се отглеждат културите
Наред с икономическите трудности земеделието е изправено и пред климатичен натиск. По-високите температури ускоряват изсъхването на почвата при продължителни периоди без валежи, а рискът от засушаване засяга особено силно Горнотракийската низина и Черноморското крайбрежие през пролетта и лятото.
Пшеницата заема около 37% от обработваемата земя в страната, което прави последствията от продължителното засушаване особено важни за сектора.
Промените се усещат и при маслодайната роза. Заради високите температури и бързото изпаряване на етеричното масло розовият цвят трябва да бъде събиран в кратък период - приблизително между 5:00 и 10:00 часа сутринта.
Изкуствен интелект в помощ на земеделците
Част от производителите и учените търсят решение в технологии и по-устойчиви култури. Сред възможностите е връщането към стари сортове ръж, леща и други бобови растения, които могат да бъдат по-приспособими към конкретните условия.
При селекцията вече се използва и изкуствен интелект, който обработва големи масиви от данни за растенията и техните характеристики. Целта е да бъдат подбирани сортове, които по-добре отговарят на качествата на почвата и променящите се климатични условия.
Така българското земеделие се оказва изправено едновременно пред климатични и икономически предизвикателства - по-малко стопанства, растящи разходи и необходимост от все по-бързо адаптиране на производството.
