"Левите" и ХДС са почти изравнени преди вота, докато партиите спорят за наемите, строителството и правомощията на полицията
Жилищата и сигурността се превърнаха в основните теми на изборите в Берлин, където днес се гласува за Камарата на представителите на германската столица. Паралелно с това се провеждат и избори за Ландтага на Мекленбург-Предна Померания. В Берлин около 85% от домакинствата живеят под наем, а през 2025 г. полицията е регистрирала рязък ръст на престъпленията, свързани с огнестрелно оръжие.
Предизборната надпревара в столицата остава оспорвана. Според последните пет социологически проучвания "Левите" получават между 20 и 23% подкрепа, докато ХДС е между 20 и 21%, като в една от анкетите двете партии са с равен резултат. "Алтернатива за Германия" (АзГ) е на трето място с между 17 и 18%, следвана от Зелените с около 15-16%. ГСДП остава с подкрепа между 10 и 12%.
ГСДП управлява Берлин в коалиция с ХДС от април 2023 г. Коалицията беше създадена след повторното провеждане на местните избори от 2021 г., които бяха касирани заради сериозни нарушения в изборния процес. След повторния вот ХДС стана първа политическа сила.
Още на изборите през 2021 г. жилищната политика се превърна в една от централните теми на Берлин. Тогава над 56% от гласувалите подкрепиха референдум за отчуждаване на имоти, притежавани от частни корпорации с над 3000 жилища. Идеята беше имотите да станат общинска собственост. Процесът по отчуждаване обаче не е започнал заради политически и юридически препятствия.
За разлика от други германски провинциални избори, на които миграцията е сред водещите въпроси, в Берлин основният фокус е върху жилищата и наемите. Причината е, че преобладаващата част от домакинствата в столицата живеят под наем.
"Левите" предлагат сериозно засилване на държавната регулация на жилищния пазар. Партията иска едногодишно замразяване на наемите в общинските жилища, след което увеличенията да бъдат ограничени до 1% годишно. Програмата предвижда още значително увеличаване на строителството на общински жилища с до 2 млрд. евро годишно, закупуване на частни имоти от общината и постоянна забрана за приватизация.
ХДС отхвърля отчуждаването на жилища на големи концерни и поставя акцент върху увеличаването на жилищния фонд и новото строителство. Партията обещава общинските жилищни дружества да разполагат с до 500 000 апартамента и до 2031 г. да бъдат построени 100 000 нови жилища. Сред предложенията е и застрояване на територии около бившето летище "Темпелхоф".
Консерваторите предвиждат и субсидии, данъчни облекчения и схеми за наем с последващо закупуване, но се противопоставят на постоянна забрана за приватизация и на строги ограничения върху наемите.
АзГ също отхвърля строгия контрол върху наемите и отчуждаването на частни имоти. Партията предлага ускоряване на строителството чрез намаляване на административните изисквания и опростяване на процедурите за разрешителни. В програмата е заложено социалните жилища да бъдат насочени основно към хора, които са родени или отдавна живеят в Берлин. Партията предлага и възстановяване на таксата за неправомерно ползване от по-заможни хора, настанени в социални жилища.
ГСДП залага на комбинация от ново строителство и общинско регулиране на наемите. Социалдемократите обещават 100 000 нови жилища до 2031 г., като половината трябва да бъдат изградени от общински дружества и организации с обществена функция.
Зелените настояват за по-строги изисквания към големите частни наемодатели. Те предлагат собствениците на 50 или повече жилища да бъдат задължени да отдават част от тях на достъпни цени, да отделят средства за поддръжка и да инвестират в сградите. Партията иска по-високи глоби за необитаеми жилища и незаконно предлагани ваканционни имоти, както и улеснено превръщане на неизползвани офис площи в жилища. Зелените подкрепят и отчуждаването на жилища на големи корпорации.
През 2025 г. полицията в Берлин е регистрирала 1119 случая на заплахи и нападения с огнестрелно оръжие, от които при 515 е имало стрелба. Година по-рано тези случаи са били 363.
През миналата година са регистрирани и 3599 престъпления, свързани с употреба на хладно оръжие. В половината от случаите става дума за заплахи. Полицията е установила 1906 заподозрени, като 56% от тях са чужди граждани.
ХДС поставя сигурността в центъра на предизборната си програма. Партията предлага увеличаване на полицейското присъствие, повече служители в полицията, съдебната система и пожарната, както и разширяване на правомощията на полицията и Службата за защита на Конституцията. Предвижда се и по-силна защита на критичната инфраструктура чрез засилено присъствие на силите на реда и използване на технологии за наблюдение.
Водещият кандидат на ХДС Щефан Еверс атакува "Левите" именно по въпроса за сигурността. Той посочи като проблем предложенията за намаляване на бюджета на полицията и отнемане на статута на разузнавателна агенция на Службата за защита на Конституцията.
По време на предизборен дебат Еверс обвини "Левите" и в антисемитизъм. Кандидатката на партията Елиф Ералп отхвърли обвинението и заяви, че защитава живота на евреите, мюсюлманите, палестинците, куиър хората и всички жители на Берлин.
"И искам хората да се чувстват сигурни и комфортно по нашите улици, независимо дали носят кипа или забрадка", каза Ералп. Тя заяви, че предпочита превенцията и диалога като инструменти за справяне с проблемите на сигурността.
"Трябва да водим политика на приобщаване, да скъсаме с поляризацията и да започнем да разбираме всички гледни точки", подчерта тя.
"Левите" се противопоставят на по-нататъшното въоръжаване на полицията и подкрепят намаляване на числеността ѝ. Освободените средства според партията трябва да бъдат насочени към работа с младежи и социални дейности на терен, които да адресират социалните причини за престъпността.
АзГ свързва проблемите със сигурността с миграцията и настоява за ограничаване на приемането на хора, търсещи убежище, както и за специална служба, която да ускорява депортацията на криминално проявени чужденци. Партията предлага и отнемане на германското гражданство на извършители на тежки престъпления с двойно гражданство.
Социалдемократите поставят акцент върху превенцията, но едновременно с това искат по-строго преследване както на тежките, така и на дребните престъпления. ГСДП предвижда засилване на борбата с икономическата и киберпрестъпността, уличните банди, организираната престъпност и екстремизма, включително чрез специализирани центрове за дерадикализация.
Зелените свързват престъпността основно със социални фактори като бедност и липса на перспектива. Те не настояват за увеличаване на полицейския състав, а за по-добро оборудване и условия на труд, както и за развитие на модела на "полицейска дейност, ориентирана към общността". Сред предложенията са повече квартални инспектори и велосипедни патрули.
Партията се противопоставя на полицейски проверки без конкретен повод, иска ограничения върху видеонаблюдението и по-силна защита на личните данни. Зелените също настояват за реформа на Службата за защита на Конституцията и по-строг контрол върху нейната работа.
