Кандидатът за президент заяви, че българите избират между миналото и бъдещето и призова за по-активна президентска институция, диалог между властите и подготовка за възможни кризи
Българите не трябва да избират единствено между конкретни кандидати за президент, а между миналото и бъдещето на страната. Това заяви пред БНР кандидатът за държавен глава и бивш служебен премиер Андрей Гюров.
"Очакването на хората е за сигурна, стабилна, модерна България, очакване за един президент, който може да е независим и може да казва "не" на изпълнителната и законодателната власт, който да защитава техните интереси и да бъде активна позиция в полза на българските граждани. Вярвам, че има шанс, защото решението е в ръцете на българите".
По думите на Гюров президентът разполага с достатъчно правомощия, за да формулира дългосрочна визия за развитието на страната и да бъде коректив на управлението при отклонение от стратегическите цели. Според него държавният глава има възможност да влияе върху процеса на вземане на решения чрез експертния потенциал на екипа си и чрез ролята си на представител на гражданите, без да е обвързан с политическа партия.
Гюров подчерта, че президентската институция трябва да внася баланс в управлението, да задава посоката и да бъде гласът на гражданите.
"Нямам нужда от повече власт, за да изпълня тези неща", категоричен бе той.
Според кандидата за президент концентрацията на власт в едни ръце при служебно правителство може да доведе до негативни последици. Той не вижда необходимост от съществено разширяване на президентските правомощия, като допуска единствено допълване на конституционния списък.
"Не мисля, че това е особен проблем в момента в Конституцията. Естествено може да се помисли за някакво допълване на списъка на избор. Но като цяло мисля, че правомощията са достатъчни, така че президентът да може по най-добрия начин да защитава интересите на българските граждани".
Гюров коментира и геополитическата ориентация на страната, като заяви, че вижда тревожни тенденции.
"Сега виждам някои развития, които са притеснителни. Виждаме, че една многопластова политика някак си винаги гледа на Изток", отбеляза той.
По думите му България трябва ясно да определя националния си интерес, включително когато става дума за санкционирани руски граждани.
"Когато трябва да защитаваме българския национален интерес, спасяваме от санкции руски олигарси и агенти на КГБ. Ако защитата на тези санкционирани олигарси е български национален интерес, тогава трябва да се замислим - имаме ли ясна представа какъв е интересът на България".
Според кандидата президентската институция през последните два мандата е останала встрани от обществения живот и се е появявала основно с критики към определени политически сили.
"В последните два мандата видяхме, че институцията беше малко оставена встрани от обществения живот и само се появяваше с критики и нападки към определени политически сили", коментира Гюров в предаването "Неделя 150".
Той смята, че вместо да се разчита основно на вето и блокиране на решения, президентът трябва да търси предварителен диалог с институциите и политическите сили.
"Не трябва да седим от едната страна на "Дондуков" с вето в ръка и да чакаме, за да можем да спрем един процес, а трябва активно да търсим диалога. Има достатъчно формати, достатъчно експертен потенциал в президентската институция, за да може тези разговори да се водят навреме, да се поставят във фокуса на общественото внимание. Президентът има много силен глас, даден му директно от народа, и трябва да го използва, за да може да фокусира вниманието в проблемите, да търси общи решения и да изисква от останалите власти отговорно отношение в рамките на своите правомощия".
Кандидатът за президент заяви, че държавният глава трябва стриктно да спазва закона и припомни изискването Консултативният съвет за национална сигурност да бъде свикван на всеки три месеца.
Според него има редица теми, по които обществото очаква от държавата да има ясен план и готовност за реакция при кризи.
Като пример Гюров посочи горивата и ситуацията в Близкия изток.
"Тези конфликти са външни за нашата страна, но това не означава, че ние трябва да чакаме последиците с глава, заровена в пясъка. Това е все едно да управляваш ферари и да гледаш само в огледалото за обратно виждане. Ние трябва да очакваме какво ще се случи, да имаме разработен план в различни ситуации и да бъдем готови да активираме този план. Първо трябва да имаме яснота каква е ситуацията, което изисква активен диалог между различните институции. След това на базата на информацията, която се получи, трябва да бъде изготвен план. Този план не трябва да спекулира с това какво ще бъде развитието на кризата, защото това не зависи от нас, но ние трябва да имаме план във всяко възможно развитие на тази криза".
Гюров припомни предприетите в началото на кризата в Близкия изток мерки и предвидената помощ за уязвимите групи. По думите му това не представлява прехвърляне на средства без ефект върху пазара.
За действията на настоящото правителство той заяви, че част от мерките са по-добри от липсата на такива, но според него са предприети със закъснение.
"По-добре някакви мерки, отколкото никакви. Може би прекалено късно и изчаквайки да се развие ситуацията, но все пак по-добре късно, отколкото никога. Не бих направил много от нещата по този начин. Бюджетът, както беше приет, не позволява никакви буфери за реакция при кризи. Той е пренапрегнат, с огромен дефицит. Какво правим, ако тази криза ескалира, и имаме нужда от допълнителни мерки. Такъв буфер не съществува в бюджета".
По повод началото на предизборната кампания и темите около "Петрохан" и помилването на наркобарон Гюров заяви, че според него липсва достатъчно диалог.
"Това правителство дойде със заявки да се справи с цените, да разгради модела и да се бори с корупцията, а това, което виждаме сега, е не само същите кадри на предишния модел, а и същата реторика - претопляне на едни и същи теми предизборно, с внушения, без емпатия към загиналите, към техните близки. Не мисля, че това допринася за обществения диалог. Пресконференции без никакви информации, които вместо да дадат яснота и сигурност, за мен влияят вредно и пошло на разговора. Не мисля, че такава пресконференция помага за връщането на авторитета и доверието в българските институции. Това е нещо, което българският президент трябва да има като приоритет - връщането на доверието в институциите. Другият приоритет - президентската институция трябва да бъде активна и да е близо до българските граждани. Това трябва да е и извън кампанията, в нормалния живот".
В края на разговора Гюров очерта и политическата рамка, в която вижда кандидатурата си.
"Ние търсим широко демократично обединение на всички свободомислещи български граждани, които очакват сигурна, стабилна, независима България, която гледа напред", обобщи кандидатът за президент.
