Стопани на месодайни крави настояват за равнопоставено подпомагане след тежката суша през 2025 г., а Министерството на земеделието обсъжда допълнителни възможности за финансова подкрепа
Животновъди от цялата страна се готвят за национален протест пред Народното събрание на 11 ноември заради изключването на месодайното говедовъдство от предвидените кризисни помощи след сушата през 2025 г. Недоволството идва дни преди началото на приема на заявления за подпомагане на пострадалите земеделски стопани, който започва на 10 ноември, съобщава bTV.
Фермерите твърдят, че са понесли сериозни финансови загуби заради пресъхнали водоизточници, недостиг на паша и поскъпване на фуражите, но няма да получат компенсации по предвидената мярка.
Сред засегнатите е Стоян Христов, който отглежда 140 крави от породата "Българско сиво говедо“ във великотърновското село Присово. През последните две лета той е бил принуден да транспортира вода за животните си, след като естествените водоизточници пресъхнали.
Според него разделението между месодайното и млечното говедовъдство при отпускането на кризисна помощ е несправедливо, тъй като сушата е засегнала еднакво стопанствата в района.
"Никога досега в моята кариера не са разделяли говедовъдството на месодайно и млекодайно при кризисните мерки“, заявява Христов пред bTV.
Той дава пример със съседен животновъд, който отглежда млечни крави. Двамата обработват съседни земеделски площи, животните им са били на паша приблизително еднакъв период, а разходите им за фураж са сходни. Въпреки това, по думите му, неговият съсед ще получи подпомагане, докато стопанството с месодайни крави остава извън мярката.
Недоволство изразява и Петър Дундин от Присово, който поставя под въпрос различното третиране на двата вида животновъдство.
"Не виждам каква е разликата между една месодайна и една млечна крава - и едната яде, и другата яде“, коментира той.
Животновъдите посочват, че освен разходите за фураж са били принудени да осигуряват вода с цистерни и да влагат допълнителни средства в поддържането на пасищата.
Ивелин Кралев от село Кладни дял разказва, че стопанството му разполага с ограничени пасищни площи, което налага закупуването и почистването на допълнителни терени. През лятото той също е транспортирал вода за животните си и е купувал скъпи фуражи.
Според него подпомагането трябва да обхване всички засегнати стопани, независимо дали отглеждат животни за месо или за мляко.
За последствията от сушата разказва и Иван Райков от село Тодювци. Той е превозвал вода за добитъка си в продължение на около два месеца, а запасите му от сено са се изчерпали още в началото на февруари, което го е принудило да закупува допълнителен фураж.
От Министерството на земеделието обясняват в позиция до bTV, че едно от условията за европейско подпомагане по съответния регламент е щетите да са довели до загуба на най-малко 30% от средногодишното производство спрямо предходните три години.
Ведомството разглежда и други възможности за финансова подкрепа. Сред обсъжданите варианти са пренасочване на остатъчни средства от млечното към месодайното направление по обвързаната подкрепа за 2026 г., както и използване на свободен финансов ресурс по помощта de minimis.
По предварителни разчети тези средства биха могли да бъдат насочени към месодайното и млечното говедовъдство, както и към овцевъдството в области, които не попадат в обхвата на кризисната интервенция.
Към момента обаче не е обявено окончателно решение за допълнително подпомагане на изключените стопанства.
На 11 ноември животновъдите планират да изразят недоволството си пред Народното събрание с искане за справедливо разпределение на кризисните помощи и равнопоставено отношение към засегнатите от сушата фермери.
