Продоволствената сигурност започва от самото производство, подчерта Орманова
Има напрежение между производителите на плодове и зеленчуци и големите търговски вериги заради ценообразуването и условията на пазара. Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ и още две организации настояват за повече прозрачност, засилен контрол върху произхода и безопасността на храните и мерки за защита на българското производство. Позицията им идва в отговор на предложението на Сдружението за модерна търговия секторът да получи статут на критична инфраструктура.
Пред Нова нюз Светлана Орманова от Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ заяви, че е необходимо да се проследи как се формира цената на храните от производителя до крайния потребител. „Ние постоянно говорим, че трябва да има прозрачност по цялата верига на доставки, за да се види къде е добавената стойност и къде всъщност има спекула“, посочи тя. По думите ѝ най-малка част от крайната цена остава за земеделските стопани, а продуктите се оскъпяват при преминаването през посредници и търговци.
Орманова подчерта, че продоволствената сигурност започва от самото производство. Според нея, ако се обсъжда статут на критична инфраструктура, трябва да бъдат обхванати и напояването, съхранението, преработката, транспортът и логистиката на земеделската продукция.
„За нас е важно да имаме всички необходими предпоставки, за да могат българските производители, които все още са тук, да ги има и през следващите години“, заяви тя. Орманова предупреди, че все повече стопани се отказват от дейността си, а част от трайните насаждения се изкореняват.
Сред исканията на бранша са още облекчения за създаването на земеделски кооперативи, решения за недостига на работна ръка и по-ефективен контрол върху вносните продукти. Според Орманова обединяването на производителите може да улесни директния им достъп до пазара, но са необходими законодателни промени и данъчни и осигурителни облекчения.
Изпълнителният директор на „Активни потребители“ Богомил Николов коментира, че продължаващият конфликт между производители и търговци измества вниманието от необходимите дългосрочни решения. „Решението на този проблем го знам отдавна. То се казва пазар и конкуренция. Пазете конкурентните механизми и всичко си идва на мястото“, заяви той.
Според Николов проблемите в сектора са резултат от натрупани през последните две десетилетия грешки в земеделската политика. Той посочи, че системата на субсидиране е допринесла за преориентирането на част от производителите към зърнени култури за сметка на плодовете и зеленчуците, което е увеличило зависимостта от внос.
Като възможно решение експертът открои кооперативите и по-късите вериги на доставка, при които производителите достигат до клиентите с по-малко посредници. „Големите търговски вериги изискват големи количества. По-голямата част от малките производители не могат да им ги осигурят. Но когато са в кооператив, веригата вече работи с голям партньор“, обясни Николов.
Той призова институциите да започнат да прилагат мерките, предложени в анализа на Комисията за защита на конкуренцията, вместо да разчитат единствено на санкции срещу търговците.
По отношение на високите цени Николов подчерта, че конкуренцията е основният механизъм за ограничаване на необоснованото оскъпяване. Според него и потребителите могат да влияят върху пазара чрез сравняване на офертите и по-внимателен избор къде да пазаруват.
Експертът отправи критика и към начина, по който се публикуват данните за цените в търговските обекти. По думите му информацията се предоставя с еднодневно закъснение, което затруднява работата на приложенията за сравняване на цените и ограничава ползата им за потребителите.
Николов обърна внимание и на разхищението на храна. Той се позова на европейски данни, според които стойността на изхвърлените хранителни продукти у нас достига приблизително 300 евро на човек годишно. „Представете си, това означава, че едно тричленно домакинство изхвърля средно 900 евро. Оплакваме се колко са високи цените, а в същото време хвърляме храна, защото не купуваме и не съхраняваме разумно“, коментира той.
„Моят съвет към хората е всеки път, когато изхвърлят развалена храна, да си представят колко пари са това. Да си кажат: „Току-що хвърлих пет евро в кофата“. Това ще ги накара да се замислят“, допълни Николов.
