Топлинният стрес повишава риска от инфаркт, инсулт и нарушения в сърдечния ритъм, предупреждава д-р Ценка Бонева
Жълт код за високи температури е в сила в цялата страна. Според прогнозите днес ще бъде най-горещият ден от седмицата. Докато Западна Европа продължава да се бори с последиците от горещата вълна, отнела хиляди животи, българските лекари призовават хората да бъдат особено внимателни, тъй като топлинният стрес може да доведе до сериозни здравословни последици.
Пред bTV кардиологът д-р Ценка Бонева от Александровска болница посочи, че „Най-уязвимите групи са пациентите с хронични заболявания - с артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, преживян инфаркт, мозъчно-съдови заболявания, сърдечна недостатъчност, захарен диабет, венозен тромбоемболизъм, белодробна тромбоемболия, както и хората с наднормено тегло“.
Според д-р Ценка Бонева приемът на предписаните медикаменти не бива да се прекъсва, въпреки че при някои пациенти след преценка на лекуващия лекар може да се наложи промяна в терапията.
„Високите температури водят до обилно изпотяване, разширяване на кръвоносните съдове и спад на артериалното налягане. Организмът включва компенсаторни механизми, които обаче увеличават риска от инфаркти и инсулти. Освен това чрез изпотяването се губят важни минерали - натрий, калий и магнезий, което повишава риска от нарушения в сърдечния ритъм“, обясни кардиологът.
Сред основните препоръки на специалиста е да се избягва престой на открито между 11:00 и 17:00 часа.
„Ако има дейности навън, те трябва да бъдат рано сутрин или вечер след 19 часа. При необходимост от престой на високи температури трябва да се приемат достатъчно течности - поне два литра вода дневно или около 30 мл на килограм телесно тегло“, посочи д-р Бонева.
Тя подчерта, че водата е най-подходящият избор за хидратация, докато алкохолът, кафето и сладките безалкохолни напитки могат допълнително да обезводнят организма и да предизвикат спад на кръвното налягане.
След като последната гореща вълна в Европа беше свързана с около 7300 смъртни случая, Световната здравна организация предупреди, че топлинният стрес е „тихият убиец“.
„Той е тихият убиец, но и не толкова тих, защото засяга огромен брой хора. Освен рисковите групи, могат да пострадат и напълно здрави хора, ако подценят опасността и се излагат продължително на високи температури“, обясни д-р Бонева.
Зачервяване на кожата, обилно изпотяване, главоболие, слаб и ускорен пулс, гадене, повръщане и обърканост са сред първите признаци на топлинно прегряване. При по-тежки случаи състоянието може да доведе и до загуба на съзнание.
„Опасни са температурите над 35 градуса“, допълни кардиологът.
При загуба на съзнание вследствие на високите температури първо трябва да се провери дали пострадалият диша и има пулс. След това той трябва да бъде преместен на сянка или друго прохладно място, а незабавно да бъде подаден сигнал на телефон 112.
„Можем да го охладим и да го полеем с вода, ако подозираме топлинно прегряване. Но зад загубата на съзнание може да се крие инфаркт, инсулт или друго сериозно състояние, затова е необходима бърза медицинска оценка“, посочи д-р Бонева.
Физическата активност не е противопоказана през горещите дни, но според д-р Бонева трябва да бъде съобразена с високите температури.
„Спортът не е забранен, но трябва да се практикува в разумните часове - до 9-10 часа сутринта или след 18-19 часа вечерта, като се избягва прякото слънце и се приемат достатъчно течности“, обясни тя.
По отношение на храненето д-р Бонева съветва през летните месеци да се залага на по-леки храни, богати на фибри, плодове и зеленчуци, с повече риба и по-малко мазни и тежки ястия. Като добри източници на калий тя посочи прасковите, кайсиите, морковите и червените плодове, а на магнезий - листните зеленчуци.
