Млади медици разкриха данни за възнагражденията в здравното министерство и попитаха защо специализанти с нощни дежурства получават в пъти по-малко от администрацията.
Ново напрежение около заплащането в здравната система предизвикаха данни, изнесени от представители на протестиращите млади лекари и студенти по медицина. Според информация, получена по Закона за достъп до обществена информация, 14 директори на дирекции в Министерството на здравеопазването са получили средно възнаграждение от около 4500 евро за април, а най-високата заплата достига 9500 евро.
Данните бяха представени в ефира на NOVA от студентката по медицина Василена Киара Димитрова и специализанта по анестезиология в „Пирогов“ д-р Дарислав Николов – едни от най-разпознаваемите лица на протестите на младите медици.
„Когато изпратих искането по Закона за достъп до обществена информация на 12 май, още същата седмица бяха публикувани заплатите на директорите на болници. Мога само да спекулирам, че това беше направено, за да се измести фокусът от това какви възнаграждения се получават в самото министерство“, заяви Димитрова.
По думите ѝ от ведомството отказват да посочат конкретно кои директори какви заплати получават.
„Това, което виждаме от предоставената информация, е, че имаме 14 шефове на дирекции в Министерството на здравеопазването. Средното им възнаграждение за април е 4500 евро, а най-високото е 9500 евро. Отказват да боравят с имена. Ние задаваме въпроса какво е направил този човек, за да заслужи такова възнаграждение“, посочи тя.
На този фон младите лекари твърдят, че много от специализантите продължават да работят срещу основни възнаграждения далеч под обещаните нива.
Според предоставени фишове специализанти са получили нетно около 803 евро за месец април при основна заплата от малко над 1034 евро.
„Разликата, която е толкова колосална между администрацията и реалните лекари, които работят, е нещо, което трябва да се дискутира“, коментира д-р Дарислав Николов.
Той призна, че вместо да се концентрира върху обучението и професионалното си развитие, все по-често мисли за допълнителна работа.
„Навремето получих съвет, че един млад лекар не трябва да мисли за пари, а да чете и да напредва в специалността си. Опитах се да следвам този съвет, но е трудно. Вместо да чета повече, се чудя дали да започна втора работа“, каза той.
Николов отправи и по-остра критика към системата на допълнителното материално стимулиране (ДМС), което според него често се използва като инструмент за влияние върху медиците.
„Най-много ме шокира, че човек, който работи като вол, дава нощни смени, дежурства и извънреден труд, се чуди как да започне работа на второ или трето място, докато човек, който седи без такива проблеми на главата си, получава четири пъти по-голяма заплата“, заяви специализантът.
От своя страна Василена Димитрова посочи, че системата, при която голяма част от доходите зависят от допълнителни бонуси, оставя младите лекари без сигурност и предвидимост.
Представителите на протестиращите медици съобщиха още, че ще участват в насрочената за 22 юни среща със здравното министерство, въпреки че според тях досега реален напредък по исканията им не е постигнат.
„Диалогът е по-важен от обидата“, заявиха те.
