София трябва да бъде по-активна по отношение на общите инициативи за противодронова защита и сигурност, заяви Димитър Лилков от Центъра за европейски изследвания "Мартенс"
Европейските институции очакват по-ясна и категорична позиция от България за последните инциденти с кораби в Черно море. Това предупреди в ефира на NOVA NEWS Димитър Лилков, който е старши изследовател в Центъра за европейски изследвания „Мартенс“. По думите му „България трябва да бъде по-активна по отношение на общите инициативи за противодронова защита и сигурност“.
Според него действията на Брюксел са пряко обвързани с данните, които София предоставя. Лилков разкритикува официалните български изказвания, че атаките може да облагодетелстват Русия, без да е ясно кой е извършителят, като посочи, че подобно говорене не помага за изясняване на ситуацията.
Той допълни, че страната ни трябва да бъде значително по-активна в общите инициативи за противодронова защита. Като положителен знак изследователят изтъкна факта, че Европейската агенция за морска безопасност вече е предложила подкрепа на страната ни, а от юни насам Европейският съюз е стартирал 65 регионални проекта на обща стойност 200 милиона евро.
Едновременно с геополитическата сигурност, в Брюксел текат и ключови преговори за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Лилков обясни, че т.нар. „Пестелива четворка“, в която влизат Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция, настоява за максимално свиване на европейската рамка, тъй като тези страни сами са подложени на сериозен финансов натиск и борят собствени дефицити.
Въпреки тези спорове, за България има и добри новини, тъй като кохезионната политика и регионалното развитие запазват сериозна подкрепа, а страната ни остава сред големите бенефициенти. Философията на европейското финансиране обаче се променя радикално. Лилков подчерта, че се предвижда преминаване към модел, при който средствата се отпускат срещу конкретни реформи и постигнати цели, вместо досегашното безвъзмездно финансиране на отделни проекти. В новия бюджет се очаква и сериозен скок на разходите за сигурност, като над 100 милиарда евро ще бъдат насочени към специален фонд за отбрана.
