Мащабно проучване на 64,5 млн. бременности показва, че пожарите вече са водещ източник на опасно замърсяване, а климатичната криза вече влиза в белите дробове
След рекордните пожари през 2025 г. Европа отново преминава през лято на екстремни жеги, суша и огън. Ново мащабно изследване предупреждава за още един риск – фините частици от пожарния дим достигат на огромни разстояния и са особено опасни за бременните и неродените деца
Европа навлиза в нов етап на климатичната криза, в който екстремната жега, сушата, горските пожари и замърсяването на въздуха вече не могат да бъдат разглеждани като отделни явления.
След като 2025 г. се превърна в най-тежката година за горските пожари в Европа от началото на системните наблюдения, лятото на 2026 г. отново поставя огромни територии под натиск.
Испания и Франция преминаха през мащабни пожари през юли, огън засегна Гърция, Португалия и други части на континента, а към началото на август пожарната опасност остава част от много по-голяма картина – продължителни горещини, засушаване, ниски речни нива и натиск върху енергийната и земеделската система.
На 8 август и Балканите остават под натиск. В Сърбия например властите се борят с множество пожари на фона на продължителна суша и температури около 40 градуса.
И докато най-видимият символ на кризата остават пламъците, учените предупреждават за опасност, която може да достигне на стотици и хиляди километри от мястото на пожара – димът.
2025 г. счупи европейския рекорд
Официалният доклад European State of the Climate 2025 на Световната метеорологична организация и европейската климатична служба Copernicus показва мащаба на случилото се.
През 2025 г. пожарите са засегнали около 1 034 550 хектара в Европа – най-голямата изгоряла площ в наличните наблюдения. Но пожарите са само една част от картината.
Поне 95% от територията на Европа е преживяла средногодишни температури над обичайните. Ледниците във всички европейски региони са загубили маса, снежната покривка е била с около 31% под средното, а температурата на морската повърхност в европейския регион е достигнала най-високото си регистрирано годишно ниво.
Около 86% от европейските морета са преминали през поне силна морска гореща вълна.
Сушата също се превърна в един от определящите фактори на годината – 70% от реките в Европа са регистрирали средногодишен отток под нормата.
Това означава, че пожарите не са изолиран проблем. Те се развиват в среда, която става все по-благоприятна за възникването и бързото им разпространение – високи температури, сухи почви, изсъхнала растителност и дефицит на вода.
2026 г.: кризата продължава
Новият пожарен сезон не донесе трайно облекчение.
Според Европейската информационна система за горски пожари EFFIS още към 22 юли 2026 г. в ЕС са били изгорели 254 388 хектара. Регистрирани са 1254 големи пожара – повече от два пъти над дългосрочната средна стойност от 569 за същия период.
Само от началото на годината до тази дата пожарите са отделили приблизително 8,31 милиона тона въглероден диоксид.
Ситуацията през 2026 г. има още една тревожна характеристика – пожарната опасност вече не е концентрирана единствено в традиционно уязвимите средиземноморски райони.
Испания и Франция бяха сред най-тежко засегнатите през юли. Пожари имаше в Португалия и Гърция, а екстремни или много високи нива на пожарна опасност през сезона бяха отчетени и в части от Централна Европа, Западните Балкани, Турция и дори Северна Европа.
Западна Европа преживя най-горещия си юни и юли
Температурните рекорди продължиха да падат и през 2026 г.
Според Copernicus Западна Европа преживя най-горещия юни, регистриран досега. Средната температура за региона достигна 20,74 градуса по Целзий – 3,06 градуса над средната за юни през периода 1991–2020 г.
Така беше надминат дори рекордът, поставен само година по-рано – през юни 2025 г.
Големи части от Западна, Централна и Източна Европа останаха по-сухи от нормалното. Комбинацията между липса на валежи, сухи почви и екстремна топлина допринесе за възникването и разпространението на пожари.
Испания: около 140 000 хектара само за две седмици
Мащабът на кризата се вижда особено ясно в Испания. Според анализ на World Weather Attribution между 13 и 28 юли 2026 г. около 140 000 хектара са изгорели в страната, основно при няколко големи пожара.
Учените разглеждат именно комбинацията от високи температури, суха растителност и други фактори, създаващи условия за екстремно пожарно време.
Франция също премина през тежки пожари, а европейският механизъм за гражданска защита беше активиран за подпомагане на засегнати държави.
ЕС предварително беше подготвил за сезона рекорден ресурс – 777 пожарникари от 14 държави, разположени в шест високорискови страни, както и европейски резерв от 22 противопожарни самолета и пет хеликоптера.
Фактът, че Европа вече разполага предварително стотици пожарникари и десетки летателни средства преди началото на най-рисковата част от сезона, показва колко структурен става проблемът.
Огънят вече има и огромна икономическа цена
Кризата не приключва с потушаването на пожарите.
По данни, цитирани от Reuters на 7 август, икономическите щети от пожарите в Европа през това лято вече надхвърлят 15 милиарда евро.
Европейският съюз призовава държавите да прехвърлят по-голяма част от усилията от реакцията след възникването на пожар към превенцията – разчистване на опасна растителност, управление на горите и възстановяване на естествени противопожарни бариери като влажните зони.
Причината е проста: при новите климатични условия само повече пожарни коли и самолети може да не бъдат достатъчни.
Жегата и сушата вече засягат и електричеството
През август 2026 г. климатичният натиск се прехвърля и върху европейската енергийна система. Продължителната жега и ниските речни нива създават проблеми за хидроенергетиката и за някои атомни електроцентрали, които разчитат на достатъчно количество вода за охлаждане.
Дунав и други големи европейски реки са под натиска на сушата, докато екстремните температури едновременно увеличават потреблението на електричество за охлаждане. Така се получава опасна комбинация – повече потребление именно когато част от производството е под натиск.
Пожарът не свършва там, където свършват пламъците
Към тази картина се добавя още един проблем – въздухът.
Ново мащабно американско изследване, цитирано от Euronews, анализира приблизително 64,5 милиона бременности между 2003 и 2019 г. и показва нарастващото значение на дима от горски пожари като източник на фини прахови частици PM2.5.
Това са частици с диаметър под 2,5 микрометра – толкова малки, че могат да проникват дълбоко в белите дробове и да достигат кръвообращението.
Резултатите показват, че делът на горските пожари в общото пренатално излагане на PM2.5 в САЩ се е увеличил от приблизително 3,7% през 2003 г. до 8,2% през 2019 г.
Още по-показателно е какво се случва в най-замърсените дни.
Към 2019 г. горските пожари са били отговорни за около 65% от дните, в които излагането на бременните на PM2.5 е преминавало американския праг от 35 микрограма на кубичен метър.
Защо това е важно и за Европа
Изследването е американско, но механизмът няма национални граници.
Димът от големи горски пожари може да бъде пренасян от въздушните течения на огромни разстояния. Това означава, че здравният риск не се ограничава до хората, чиито домове са непосредствено застрашени от огъня.
Население на стотици километри може да бъде изложено на повишени концентрации на фини частици.
При бременност въпросът е особено чувствителен. Излагането на PM2.5 се свързва в научната литература с повишен риск от неблагоприятни резултати, включително преждевременно раждане и ниско тегло при раждане.
Това променя и начина, по който трябва да се гледа на европейската пожарна криза. Тя вече не е само въпрос на изгорели гори, евакуирани населени места и унищожено имущество.
Тя е и проблем на общественото здраве.
Европа се затопля приблизително два пъти по-бързо от света
Европейската агенция по околна среда предупреждава през юни 2026 г., че Европа се затопля приблизително два пъти по-бързо от средното за света.
Всички държави от Европейското икономическо пространство вече имат политики за климатична адаптация, но според агенцията подготовката остава неравномерна, а слабости има във финансирането, изпълнението, оценката на риска и трансграничната координация.
Именно тук се намира големият въпрос след рекордната 2025-а и тежкото лято на 2026 г.
Европа вече не се подготвя за климатичен риск, който може да настъпи някога в бъдещето. Той е тук.
През 2025 г. повече от един милион хектара бяха погълнати от огъня. През 2026 г. броят на големите пожари още през юли беше повече от два пъти над дългосрочната норма. Западна Европа регистрира най-горещия си юни. Сушата притиска реките, земеделието и енергетиката. А димът показва защо последствията не могат да бъдат измервани само в изгорели хектари. Защото пожарът може да гори на стотици километри от нас. Но димът не познава граници – и опасността, която носи достига въздуха, който всички дишаме.
