Гроб за три деца: 5 години по-късно убиецът на Васко, Георги и Светли все още е на свобода

19 ноември 2025, 16:00
Мартин Стоянов
Ловеч

Таралеж

Това не е просто спомен за една трагедия - това е разследване на една битка за справедливост, която изглежда почти невъзможна

На 18 ноимври се навършват точно пет години. Пет години от онази нощ, в която времето спря за три семейства. Пет години от катастрофата на пътя край Български извор, която отне живота на Васко, Георги и Светли – три деца с мечти, бъдеще и целия живот пред себе си. Пет години, в които болката не стихва, а раните се задълбочават от една бавна, мъчителна и според близките – компрометирана съдебна система.

Това не е просто спомен за една трагедия. Това е разследване на една битка за справедливост, която изглежда почти невъзможна.

Нощта на 18.11.2020 г.: Когато смехът угасна

Картината на онази вечер е ясна и документирана. 18-годишният Васил, когото всички наричат Васко, шофира автомобила си. До него са приятелите му Георги и Светли. Според данните от разследването, Васко се движи с 45 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Той е млад, но отговорен шофьор. Нищо не предвещава ужаса, който ще последва.

Изведнъж, в колата им се врязва друг автомобил. Ударът е свиреп, смазващ. Трите момчета загиват на място.

Зад волана на другата кола е Александър Ковачев от Габрово. Човек, чието име вече е познато на органите на реда. Досието му, според близките на жертвите, е пълно с множество нарушения – превишена скорост, преминаване на червен светофар, рисково шофиране. Неофициалните данни и експертизи, с които разполагат семействата, сочат, "че в нощта на катастрофата се е движил с около тройно по-висока скорост".

Обвиняемият: Портрет на безнаказаност?

Докато три семейства потъват в скръб, животът на Александър Ковачев изглежда продължава необезпокоявано. През последвалите пет години, докато разследването и съдебният процес се точат, той демонстрира охолен начин на живот. Снимки в социалните мрежи и свидетелски разкази го показват в казина, скъпи курорти, зад волана на луксозни автомобили. И всичко това – без свидетелството му за управление да бъде отнето за постоянно.

Сякаш трагедията не е достатъчно тежък удар, през тези пет години името на Ковачев е замесено и в други скандални случаи, които допълнително разпалват гнева на близките.

Появяват се твърдения за кражба от митниците на стойност милион и половина лева, умишлен палеж на частен бизнес и дори, че той и семейството му са основни фигури в разпространението на наркотици. Тези обвинения остават встрани от делото за катастрофата, но рисуват обезпокоителна картина на човек, който сякаш стои над закона.

Битката в съда: Лабиринт от процедури и подигравки

За семействата на Васко, Георги и Светли започва най-тежката битка – тази в съдебната зала. Битка, която се превръща в изпитание на волята и вярата им в справедливостта.

„Пет години на забавяния, отпуски, отводи и процедурни спънки“, разказват те. „Пет години, в които разследването беше влачено, а ние – оставени да се борим срещу система, която трябваше да защитава децата ни“.

В съдебната зала те влизат със снимките на своите убити деца – мълчалив вик за справедливост. От другата страна, според тях, не виждат нито разкаяние, нито уважение към болката им.

Кулминацията на унижението идва, когато съдът започва да взима решения, които близките описват като „подигравка“. От обвинението са премахнати утежняващи вината обстоятелства, което води до перспективата за лека, почти символична присъда.

В един от най-тежките моменти, бащата на Васко, сломен от мъка, се обръща към съда с въпроса: "Кога ще стана дядо, след като Васко ми беше единственото дете?". Реакцията на системата е безмилостна – той е изгонен от залата. „Това пареше като нож в раната“, споделят близките.

Пет години по-късно: Само една дума остана – СПРАВЕДЛИВОСТ

Днес, на петата годишнина от смъртта на три млади момчета, техните семейства не искат отмъщение. Те искат това, което им се полага по закон и морал – справедливост.

„Васко, Георги и Светли – три деца, три смеха, три мечти, които никога няма да бъдат сбъднати. Те заслужаваха бъдеще. Заслужаваха живот“, казват те.

Тяхната битка не е само за собствените им деца. Тя е за всички деца, които може да станат жертва на безразсъдството на пътя. Тя е за вярата, че в България никой не е над закона.

„Ние няма да спрем да говорим. Няма да спрем да се борим. Няма да позволим паметта им да бъде потъпкана. Завинаги в сърцата ни. Не ги забравяйте“.

Пет години по-късно, въпросът остава да виси със страшна сила: Ще има ли най-накрая справедливост за Васко, Георги и Светли?