Членът на Управителния съвет на БНБ коментира още ниските лихви по депозитите и ефекта от въвеждането на еврото върху инфлацията
В ефира на NOVA членът на Управителния съвет на БНБ Илия Лингорски заяви, че публикуваната прогноза сочи запазване на тенденцията доходите да нарастват по-бързо от инфлацията през следващите години. По думите му това се очаква заради базовите ефекти и процеса на конвергенция с останалите развити европейски икономики. Той допълни, че растежът на доходите в България ще продължи да изпреварва инфлацията за сравнително дълъг период, както се наблюдава и през последните години.
Важно уточнение направи Лингорски, като подчерта, че прогнозата не бива да се възприема като предсказание. „Ние, икономистите, не предсказваме бъдещето. Прогнозите, които публикуваме, са анализи на база на възприемане на дадени условия като даденост, каква е траекторията в бъдеще, ако нещо не се промени“, заяви той.
По темата за факторите, които влияят върху ценовите равнища, членът на Управителния съвет на БНБ отбеляза, че от 2020 г. насам вътрешните фактори имат по-голяма тежест от външните. „От 2021 година насам расте вътрешното частно потребление. Разбира се, вътрешното частно потребление расте на база на това, че доходите растат“, посочи Лингорски.
Лингорски обясни, че когато доходите нарастват с подобни темпове, а икономиката остава чувствителна към външни сътресения - най-вече заради зависимостта на страната като голям нетен вносител на енергоизточници - съчетанието на тези фактори създава проинфлационна среда. По думите му влияние оказва и фискалната политика, когато тя е проциклична. „Ако растежът на фискалните разходи и фискалната експанзия всъщност върви против цикъла, а именно че имаме фискална експанзия в условия на икономически растеж, то това подханва инфлационната среда“, заяви той.
По темата за въвеждането на еврото в България Лингорски посочи, че съвместно проучване на Европейската централна банка и БНБ, публикувано през февруари, отчита ефект от едва 0,4% върху инфлацията вследствие на самото превалутиране. Той допълни, че нито превалутирането, нито въвеждането на еврото могат да обяснят инфлационните процеси през последните месеци и години, тъй като висока инфлация се наблюдава и в държави извън еврозоната, като Румъния и Унгария.
Членът на Управителния съвет на БНБ подчерта още, че за страната въвеждането на еврото е важна цел и представлява пример за изключително гладко и успешно излизане от режима на валутен борд. По думите му към средата на годината близо 95% от всички левове в обращение вече са изтеглени, а останалото количество е на стойност около 800 милиона евро.
По отношение на лихвените проценти и депозитите Лингорски отбеляза, че депозитите остават основният начин за спестяване в Европа. По думите му във Франция и Германия над 70% от спестяванията се съхраняват под формата на банкови депозити, а в България депозитната база е приблизително 85% от брутния вътрешен продукт.
„В условията на депозитна база, която расте по-бързо от кредитирането, естествено това, което депозантите губят, е атрактивни лихви, тъй като банките в крайна сметка не са принудени да се конкурират за техните депозити и да предлагат по-високи лихви, тъй като банките все още не могат да кредитират с такава скорост“, отбеляза той.
Според Лингорски нивото на риск, което икономиката е готова да поеме, все още изостава от темпа на нарастване на депозитите, което е една от причините лихвите по депозитите да остават ниски. Той обърна внимание и на факта, че банките вече разполагат с достъп до депозитното улеснение на Европейската централна банка, което след последното увеличение на лихвените проценти им осигурява безрискова доходност от над 2%, или 2,25%, върху свръхрезервите им в евросистемата.
