Най-силно засегнати са България, Гърция и Хърватия
Инфлацията в еврозоната се очаква да достигне средно 2,9% през 2026 г. и 2,7% през 2027 г. в резултат на последиците от конфликта в Близкия изток, показва проучване на консултантската компания EY.
Прогнозите са повишени спрямо предходната оценка, която предвиждаше инфлация от 1,9% и за двете години.
В същото време очакванията за икономическия растеж се влошават – прогнозата за БВП на еврозоната е понижена до 0,5% за текущата година спрямо предишни очаквания за ръст от 1,3%.
Конфликтът в Близкия изток вече оказва осезаемо влияние върху глобалната икономика. Цените на енергийните суровини са се повишили значително, като петролът и природният газ се търгуват с около 50% над нивата преди ескалацията. Подобно увеличение се наблюдава и при торовете, докато хранителните суровини растат по-умерено, но с тенденция към допълнително поскъпване.
Смущенията в морския транспорт допълнително натоварват веригите на доставки и засилват инфлационния натиск. По-високите цени на горивата вече са добавили над 1 процентен пункт към инфлацията в еврозоната, като това се отразява върху потреблението и реалните доходи. Бизнесът и потребителското доверие също се влошават.
EY посочва, че основният сценарий предполага постепенно деескалиране на конфликта и възстановяване на транспортните потоци, включително през Ормузкия проток. При този сценарий цените на петрола биха започнали да се понижават най-рано в края на 2026 г., но ще останат над предкризисните нива.
Въздействието на кризата е различно за отделните държави в ЕС. Най-силно засегнати са България, Гърция и Хърватия, където инфлацията може да бъде с около 2 процентни пункта по-висока през тази година. Най-ограничен ефект се очаква в Швейцария, Дания и Норвегия – около 0,5–0,6 пункта.
