Новини
Търси

Икономисти: Бюджет 2027 предвижда свиване на разходите, но не предлага необходимите структурни реформи

Икономисти: Бюджет 2027 предвижда свиване на разходите, но не предлага необходимите структурни реформи
Стопкадър/БТВ

Това мнение изразиха икономистите Любослав Костов и Владимир Сиркаров и финансистът Левон Хампарцумян в интервю за bTV

Липсата на конкретни структурни реформи и съмненията около ефективното използване на публичните средства са сред основните проблеми на проектобюджета за 2027 г. Това мнение изразиха икономистите Любослав Костов и Владимир Сиркаров и финансистът Левон Хампарцумян в интервю за bTV.

Днес Министерският съвет провежда извънредно заседание, на което се разглежда бюджетът за следващата година. Преди началото му премиерът Румен Радев заяви, че правителството трябва да спре да се оправдава с решенията на предишните управления и да се съсредоточи върху работата си. Той увери, че ще бъдат взети предвид конструктивните предложения и критиките на опозицията.

Премиерът поднесе извинения на майките на деца с увреждания за предвидените промени във финансирането и увери, че няма да има намаляване на доходите на нито един български гражданин.

Радев определи проектобюджета като най-социалния през последните години, въпреки заложения значителен дефицит. Той коментира и решението на международната рейтингова агенция Standard & Poor's да промени перспективата пред кредитния рейтинг на България от положителна на стабилна, като подчерта, че самият рейтинг остава непроменен.

Според финансиста Левон Хампарцумян кредитният рейтинг не измерва качеството на управлението, а показва доколко държавата представлява риск за инвеститорите и кредиторите.

„Не е драма. Все още сме с инвестиционен рейтинг. Работата е дали бутилката е наполовина пълна или наполовина празна“, коментира той. По думите му оценките се определят от съвкупност от показатели и тенденции.

Владимир Сиркаров определи промяната в перспективата като негативен сигнал. Според него тя показва, че международните наблюдатели следят внимателно състоянието на публичните финанси и предупреждават за възможно поскъпване на финансирането на държавата.

Любослав Костов постави акцент върху реалния размер на бюджетния дефицит и необходимостта той да бъде отчитан прозрачно. Според него по-реалистичната оценка на публичните финанси е една от причините за предупрежденията на международните рейтингови агенции.

Като положителен елемент в проектобюджета той посочи намаляването на максималния размер на новия държавен дълг с 2 млрд. евро спрямо предвиденото за настоящата година. Крайният резултат обаче ще зависи от изпълнението на приходите и разходите, както и от точността на икономическите прогнози.

Липса на ясна посока за реформите

Според Левон Хампарцумян основният въпрос не е колко средства са заложени в бюджета, а доколко ефективно ще бъдат използвани те.

Той даде за пример продължителното изграждане на магистралната инфраструктура и забавянето на съоръженията за новите изтребители в авиобаза „Граф Игнатиево“. По думите му тези случаи показват проблеми с управлението на публичните средства, ниска ефективност и корупционни практики.

Владимир Сиркаров също посочи, че от новото управление са се очаквали по-сериозни промени. Според него в проектобюджета липсва достатъчно конкретика за предстоящите реформи, техните етапи и очакваните резултати.

Като пример той посочи планираните промени в системата на ТЕЛК. Според икономиста е необходимо да се ограничат злоупотребите при отпускането на инвалидни пенсии и помощи, без това да ощетява хората, които действително се нуждаят от подкрепа.

„Много е важно да се знаят стъпките, по които ще се прави тази реформа. Да не се окаже, че трябва да се спрат течовете в системата, но в същото време да бъдат наказани и тези, които наистина имат нужда от помощ“, предупреди Сиркаров.

Промени в администрацията и политиката по доходите

По думите на Сиркаров на макроикономическо ниво проектобюджетът предвижда приходите да нараснат с 1,45 млрд. евро, а разходите да бъдат намалени с 840 млн. евро. Така планираната фискална консолидация надхвърля 2 млрд. евро. Според него това е сред редките случаи през последните години, в които се предвижда реално ограничаване на публичните разходи.

Любослав Костов коментира и намерението за съкращаване на 5000 щатни бройки в държавната администрация. Той отбеляза, че в някои структури има възможност да бъдат премахнати незаети позиции и да се освободи персонал в пенсионна възраст. В същото време обаче съществуват агенции, в които недостигът на служители налага допълнително назначаване.

Костов обърна внимание и на различния подход към възнагражденията в отделните структури. Докато на някои места се планира увеличение на заплатите със 7-10%, в други не се предвижда промяна или дори се обсъжда намаление.

Според него правителството трябва ясно да обясни причините за тези различия и критериите, по които се определя политиката по доходите.

 
 
 

Водещи