Членът на Фискалния съвет предупреди за рискове пред публичните финанси и кредитния рейтинг на страната
България е пропуснала възможността да проведе необходимите икономически реформи през 2026 г., а последствията от това ще се отразят на държавния бюджет през следващата година. Това заяви бившият заместник-министър на финансите и настоящ член на Фискалния съвет Любомир Дацов пред NOVA.
Според Дацов страната се намира в благоприятни икономически условия, които позволяват предприемането на мерки за ограничаване на бюджетните рискове с възможно най-малко негативни последици. Той обаче предупреди, че забавянето на реформите може да доведе до допълнителен натиск върху публичните финанси.
Икономистът коментира и рисковете за кредитния рейтинг на България, като посочи, че определени политически решения могат да окажат негативно влияние върху оценката на международните рейтингови агенции.
Темата беше обсъдена и във връзка с решението на S&P да промени перспективата за кредитния рейтинг на страната от положителна на стабилна, без да понижава самия рейтинг.
Икономическият анализатор Петър Мишев посочи, че подобна промяна е обяснима на фона на проблемите с бюджетния дефицит. Според него, ако дългосрочните дисбаланси не бъдат преодолени, финансовите рискове могат да се задълбочат. Той отбеляза обаче, че в проектобюджета и средносрочната бюджетна прогноза се забелязват първи стъпки към подобряване на ситуацията.
Финансовият икономист Николай Филибев от ЕКИП изрази мнение, че натрупаните проблеми в публичните финанси са резултат от решения на последователни правителства още от периода на пандемията от COVID-19. Според него промяната в перспективата на кредитния рейтинг не е катастрофална, тъй като вече се предприемат действия за възстановяване на бюджетната устойчивост.
Любомир Дацов подчерта, че политическите решения занапред трябва да бъдат съобразени с рисковете от прекомерен бюджетен дефицит. По думите му пропуснатото време за реформи ще направи необходимите мерки през 2027 г. по-трудни.
Той обърна внимание и на структурните проблеми в българската икономика, като даде пример със селското стопанство. Според посочените от него данни секторът формира приблизително 3% от брутния вътрешен продукт, но в него са заети близо 12% от работещите.
В заключение Петър Мишев прогнозира, че цените на стоките едва ли ще се понижат съществено, въпреки наблюдаваните промени в разходите за доставки.
Коментарите на икономистите идват на фона на обсъжданията около проектобюджета за 2027 г. и необходимостта от мерки за ограничаване на дефицита и подобряване на управлението на публичните средства.