Данните на МВР показват, че през първите десет месеца на годината наложените глоби за пътни нарушения надхвърлят 144 милиона евро
Имат ли право шофьорите да оспорват наложените им глоби и защо върху някои фишове е посочено, че не подлежат на обжалване? Възможно ли е това да заблуждава водачите и колко от тях плащат санкции, без да са наясно с правата си? Тези въпроси поставят темата за съдебната защита при нарушения на пътя.
Данните на МВР показват, че през първите десет месеца на годината наложените глоби за пътни нарушения надхвърлят 144 милиона евро. Събраните до момента суми са близо 108 милиона евро, пише bTV.
Явор Давидов има 35 години стаж като шофьор. През годините е получавал санкции за различни нарушения, сред които превишена скорост и неправилно паркиране. Един от случаите обаче го кара да потърси правата си по съдебен път, тъй като не приема наложената му глоба.
Опитът му се оказва продължителен и изтощителен. След години на съдебни дела, отлагания и посещения в различни съдилища той решава да прекрати процедурата и да плати санкцията.
По думите му всеки водач трябва да има възможност да оспори глоба, с която не е съгласен, но дългите процедури и необходимото време често отказват хората от подобна стъпка.
Председателят на Асоциацията за квалификация на автомобилистите Красимир Георгиев обаче смята, че шофьорите не бива да приемат всяка наложена санкция като окончателна. Според него контролните органи невинаги прилагат правилно разпоредбите на Закона за движението по пътищата.
Особено внимание той обръща на надписа върху определени бланки, според който фишът не подлежи на обжалване. Георгиев определя тази формулировка като подвеждаща и противоконституционна. В подкрепа на позицията си припомня Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г., с което е отменена като противоконституционна разпоредбата, изключваща съдебното обжалване на глоби до 50 лева.
Според него много водачи не са запознати с възможностите за защита и приемат текста върху документа като окончателно решение. Допълнителен стимул да платят веднага е предвидената 30% отстъпка.
Георгиев предупреждава, че с доброволното плащане на фиша санкцията влиза в сила и водачът губи възможността да я оспори.
От МВР заявяват пред bTV, че поставянето на подобен надпис върху бланките не противоречи на Конституцията и действащото законодателство. От ведомството уточняват, че текстът се отнася единствено до липсата на възможност за самостоятелно съдебно обжалване на този вид фиш.
Илия Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи посочва, че за определяне на възможностите за обжалване е важно какъв документ е издаден, а не какъв е размерът на глобата.
Той обяснява, че съществуват три основни вида фишове. Първият е този за неправилно паркиране, който се поставя върху автомобила. Този тип санкция може да бъде оспорена. Възможност за обжалване има и при електронните фишове, издавани най-често за превишена скорост, установена с автоматизирани камери.
По-различни са правилата при фиш, съставен на място от полицейски служител. Когато водачът е спрян за проверка и приеме установеното нарушение, той може да подпише документа, с което санкцията става окончателна. Ако не е съгласен, следва да бъде съставен акт, въз основа на който се издава наказателно постановление. Именно него шофьорът може да оспори пред съда.
Срокът за обжалване е 14 дни от връчването на съответния акт или наказателно постановление. Илия Тодоров отбелязва, че в някои случаи съдебните производства могат да продължат повече от година.
Допълнителни въпроси поставя и разширяването на възможностите за автоматизиран контрол. Съвременните камери могат да регистрират не само превишена скорост, но и преминаване на червен сигнал, неправилни маневри, липса на предпазен колан или използване на мобилен телефон по време на шофиране.
Така за шофьорите става все по-трудно да разберат кога и как могат да оспорят наложената им глоба.
Статистиката на МВР за периода от 1 януари до 5 ноември показва, че общата стойност на наложените глоби с фишове и наказателни постановления е 144,617 милиона евро. От тях са събрани 107,945 милиона евро, докато неплатените задължения възлизат на 36,672 милиона евро.
За цялата 2025 г. наложените санкции са били на стойност 128,338 милиона евро. Събраните от тях средства достигат 111,943 милиона евро.
Красимир Георгиев поставя и въпроса за отговорността на институциите при неправомерно наложени глоби. Според него трябва да има яснота колко обезщетения са изплатени на граждани, които са спечелили съдебни дела срещу контролните органи.
И двамата експерти са на мнение, че санкциите за нарушения на пътя са необходими, но контролът не трябва да се ограничава единствено до налагането на глоби. Той трябва да има и превантивна функция. За целта е важно шофьорите да познават правата си, а институциите да прилагат законовите разпоредби по ясен и последователен начин.