Новини
Търси

Кой беше Ловчанският митрополит Гавриил - от архитектурата до висшите постове в Българската православна църква

Кой беше Ловчанският митрополит Гавриил - от архитектурата до висшите постове в Българската православна църква
БТА

Роден като Цветан Динев, той посвещава повече от половин век от живота си на православната вяра. Ръководи Ловчанската епархия над 25 години и оставя следа в църковното образование и духовния живот на България

Ловчанският митрополит Гавриил, който почина на 22 ноември 2026 г. на 76-годишна възраст, беше сред дългогодишните архиереи на Българската православна църква. Житейският му път преминава през архитектурата, монашеството, духовното служение в Москва и управлението на Ловчанската епархия.

Роден е на 16 юли 1950 г. в София със светското име Цветан Методиев Динев. Между 1953 и 1966 г. живее със семейството си в Чехословакия, където прекарва значителна част от детството си.

След завръщането си в България се насочва към техническите науки и през 1973 г. завършва Висшия институт по архитектура и строителство.

Още като студент обаче проявява интерес към православната вяра. Запознава се с епископ Партений Левкийски, който става негов духовен наставник и изповедник. Под негово влияние решава да посвети живота си на Църквата.

През 1973 г. се установява в Клисурския манастир "Света Петка" край Банкя. На 27 декември 1979 г. приема монашеско пострижение с името Гавриил, а през следващата година е ръкоположен последователно за йеродякон и йеромонах. През 1980 г. е назначен и за игумен на манастира.

Наред с духовното служение продължава образованието си. През 1984 г. завършва задочно Софийската духовна семинария, след което специализира в Московската духовна академия.

През 1986 г. защитава докторска дисертация на тема "Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочестието през XIX век". Същата година е възведен в архимандритско достойнство.

От септември 1986 г. до 1991 г. е предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. По време на престоя си в Русия работи за обновяването на църковния комплекс, изграждането на нова сграда и параклис и реставрацията на храмовите икони.

След завръщането си в България през 1991 г. става протосингел на Софийската митрополия. През 1994 г. отново поема ръководството на Клисурския манастир "Света Петка".

По време на църковния разкол през 90-те години Гавриил застава зад запазването на единството на Българската православна църква.

На 19 октомври 1998 г. в Рилския манастир е ръкоположен за епископ с титлата "Макариополски" и става викарий на Софийския митрополит.

Три години по-късно достига до един от най-високите постове в църковната йерархия. На 21 януари 2001 г. е избран за Ловчански митрополит, а на 28 януари изборът му е канонически утвърден.

През следващите повече от 25 години ръководи Ловчанската епархия и участва активно в работата на Светия синод.

Особено внимание отделя на религиозното образование и църковната просвета. През 2007 г. оглавява Работната група по въпросите на религиозното образование към Светия синод, от 2009 г. ръководи Върховния църковен съвет, а през 2011 г. поема Културно-просветния отдел на Синода.

На 26 март 2015 г. е удостоен със званието "Почетен гражданин на Ловеч" за заслугите си към духовното развитие на града.

Последните седмици от живота му преминават в тежко боледуване. На 4 ноември 2026 г. е приет във Военномедицинската академия в София с остър панкреатит. Впоследствие състоянието му се усложнява и е поставен в изкуствена кома.

На 22 ноември Ловчанската епархия съобщава за неговата кончина.

Митрополит Гавриил оставя след себе си над пет десетилетия духовно служение - от монашеското послушание в Клисурския манастир до ръководството на една от епархиите на Българската православна църква.

Водещи