Посинени и нахапани: Агресивно дете прогони учители и вдигна родители на бунт

12 ноември 2025, 11:58
Мартин Стоянов
Варна

Таралеж

Проблемът започва преди около месец, когато в четвърта група е преместено дете с изявено агресивно поведение.

"Всяка сутрин започва с молба: "Мамо, не ме оставяй тук". Как да кажеш на 5-годишното си дете, че трябва да го оставиш на мястото, от което го е страх?"

Думите са на Анелия, една от десетките притеснени майки от ДГ "Карамфилче" във Варна. Нейната история е огледало на кризата, която превърна една детска група в бойно поле, прогони учителите и изкара родителите на протест.

Хроника на страха: "Това не са детски игри"

Проблемът започва преди около месец, когато в четвъртата група е преместено дете с изявено агресивно поведение. Оттогава, разказват родителите, ежедневието на децата им се е превърнало в низ от инциденти.

„Първоначално бяха дребни неща – блъскане, дърпане на играчки. Мислехме, че е период на адаптация“, разказва Петър, бащата на 5-годишния Виктор. "Но нещо ескалираха. Преди седмица се прибрах от работа и видях, че синът ми е с посинено око. Обяснението беше, че "новото момче" го е ударило с юмрук, защото не му е дал количката си. Това не са детски игри, това е тормоз. И никой не може да ме убеди, че е нормално".

Друга майка, Симона, описва психологическия ефект върху дъщеря си:
„Моята дъщеря спря да говори за градината. Стана затворена и мълчалива. Една вечер я чух да си шепне в леглото: „Няма да плача, няма да плача“. Сърцето ми се скъса".

„Най-лошото е,“ намесва се трети родител, „че виждаме как децата ни започват да копират този модел. Моят син, който никога не е проявявал агресия, удари друго дете на площадката".

Точката на кипене: "Щом учителите бягат, значи е страшно"

Катализатор за родителския гняв на новината, че двете учителки и помощник-възпитателката на групата са подали молби за напускане.

"Това беше последната капка," категоричен е Петър. "Тези жени са професионалисти, те са нашите гарантирани, че децата са в добри ръце. Щом те бягат, значи вътре положението е страшно и неуправляемо. Какво остава за нас? Да чакаме някое дете да влезе в болница ли?"

На организирания протест пред градината родителите бяха единни: "Искаме сигурност. Не сме тук да съдим едно дете, което очевидно има нужда от помощ. Но тази не може да е за сметка на безопасността на останалите 25 деца. Те са заложници в собствената си детска градина".

Отговорът на системата: "Работим по случай"

Отговорните комитети на комисията, че са задействали предвидените по закона мерки, включват екип за подкрепа с психолог и ресурсен учител. Те обаче са категорични, че законът не им позволява да отстранят детето на тази възраст.

„Разбираме притесненията, но трябва да спазваме процедурите. Работим по случая“, гласи официалният отговор, който обаче не успокоява родителите.

„Слушаме само „процедури“, „механизми“, „закон“. А ние виждаме сълзите и синините по децата си“, обобщава Анелия. "Докато системата работи, нашите деца страдат. За нас това е недопустимо."

Към момента детето с проблемно поведение временно не посещава детската градина.

Но въпросите остават. Кой носи отговорност, когато правилата защитават едно дете, но излагат на риск десетки други? И колко дълго трябва да чакат родителите, преди страхът в рая на децата да бъде заменен отново със смях и спокойствие?