Проектите ще се изграждат съвместно от двете страни на границата
Четиринадесет милиона евро ще бъдат инвестирани за развитие на бизнеса, общините и неправителствения сектор в пограничните населени места на България със Сърбия и Република Северна Македония. Средствата са осигурени по управляваните от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) програми за трансгранично сътрудничество Интеррег между България и двете съседни страни, съобщиха от ведомството.
Заместник-министърът на регионалното развитre и благоустройството Десислава Георгиева подписа 24 договора с бенефициенти от трите държави, които ще изпълнят важни проекти за местните общности. „Мерките обхващат разнообразни сектори и бяха приоритизирани от представителите на местните общности в рамките на подхода за интегрирано териториално развитие. В програмите за периода 2021-2027 г. потребностите на местно ниво и гласът на местната общност относно приоритетните мерки за инвестиране заеха централно място. Вярваме, че в партньорство и открит диалог с местни власти, гражданското общество и бизнеса постигаме по-добри и видими резултати за населението в трансграничните региони“, изтъкна зам.-министър Георгиева.
По програмата със Сърбия договорените проекти са 13 на стойност 8,1 млн. евро. Те ще въведат ново поколение обществени услуги в трансграничния регион – от модерно образование и дигитални административни решения до интелигентно управление на градската среда, зелена енергия и интегрирани здравни услуги. Български и сръбски партньори ще отворят стартъп центрове за млади предприемачи, център за екологично образование, площадка за рециклиране на едрогабаритни отпадъци, зарядни станции за автомобили и фотоволтаични системи за обществени сгради. Ще бъдат въведени услуги, включително медицински и социални грижи за отдалечени населени места, интелигентни системи за управление на общинска поддръжка, цифрови услуги за бизнеса, информираха от МРРБ.
Общините Пирдоп и Палилула ще изградят зони за отдих с умни пейки и улично осветление. Кюстендил и Босилеград ще купят специализирана техника за снегопочистване, косене и поддръжка на обществените пространства и ще въведат цифрова система с GPS проследяване и мобилно приложение за по-бърза реакция при сигнали от гражданите. Враца, Владичин хан и Центърът за развитие на областите Ябланица и Пчиня ще изградят соларни навеси, зарядни станции за електромобили и фотоволтаични системи за обществени сгради. Предвидени са и обучения на ученици, учители и граждани за използването на възобновяема енергия. Общините Дупница и Мерошина подписаха договор за обновяване на социални центрове и осигуряване на електрически автомобили и зарядни станции за мобилни социални екипи.
Държавното предприятие за управление на горите „Сърбияшуми“, Северозападното държавно предприятие – Враца и община Чипровци ще модернизират горския разсадник в Пирот, ще изградят Център за екологично образование и горска педагогика в Чипровци и ще въведат съвместни услуги за обучение, консултиране и цифрово наблюдение на горските екосистеми.
Чрез съвместен проект Община Сливница, Здравен център – Пирот и Сдружение „Закрилници“ - Монтана ще купят електрически превозни средства за мобилни медицински и социални услуги, ще модернизират помещения за предоставяне на интегрирана грижа и ще създадат дигитална платформа за координация между институциите. С еврофинансиране Агенцията за икономическо развитие – Костинброд и Гражданското сдружение TEAM – Лесковац ще разработят програма за обучение на учители, електронна обучителна платформа и практически учебни материали за въвеждане на темите за устойчиво развитие и зеления преход в училищното образование.
С 5,8 млн. евро от програмата България - Северна Македония са подкрепени 11 съвместни проекта на предприятия от Благоевград, Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Коларово и Логодаж и партньорите им от Кочани, Струмица, Валандово, Виница, Куманово и Щип. Те са в областта на хранително-вкусовата промишленост, мебелното производство, опаковките, металните и пластмасовите изделия, хотелиерството, винопроизводството и енергетиката. С договорените средства компании – представители на малкия и среден бизнес в региона ще има възможност да купят ново оборудване и информационни системи, ще дигитализират производствените процеси и ще повишат квалификацията на своите служители.
Сред финансираните инициативи е проект на компания от Благоевград и неин партньор от Кочани, които ще разработят енергийно ефективен бойлер от неръждаема стомана, който осигурява висока ефективност при използване на независими енергийни източници и ще бъде с повишена безопасност. Фирми от Струмица и Сандански ще разработят иновативни опаковки, в които ще бъде интегрирано Брайлово писмо. Ще бъдат реализирани и съвместни проекти за шоково замразяване и оптично сортиране, както и за създаване на нови хранителни продукти.
Организации от Гоце Делчев и Струмица ще създадат многократно използваеми опаковки от рециклиран материал. Партньори от Сандански и Струмица ще разработят съвместен прототип на офисен и домашен смарт сейф. Винарни от Щип и Логодаж ще модернизират производството на вино чрез внедряване на автоматизирани системи, като проектът включва и създаването на маршрут за винен туризъм. Компании от Петрич и Виница получават финансиране за разработка на прототип на слънчев тракер, насочен към интегриране на инженерните соларни техники в дигитален дизайн.
„С тези последни договори инвестираме целия финансов ресурс на Интеррег програмите, за които страната ни е управляващ орган – България – Сърбия, България – Северна Македония и България – Турция. Бенефициентите имат в наше лице надежден партньор в процеса на изпълнение, като наши общи цели са повишаването на жизнения стандарт и подкрепа за конкурентоспособността в граничните региони“, подчерта заместник-министър Георгиева.
През втората половина на юни заместник-министър Десислава Георгиева съобщи, че има риск от загуба на близо половин милиард евро по програмата „Развитие на регионите“. Георгиева посочи тогава, че са подготвени съответните мерки за преодоляването на проблема и подчерта, че рискът не се дължи на липса на опит у българските бенефициенти, а на бавните административни процедури.
