Археолозите откриха и две погребения от VII век, както и останки от сгради от Късната античност
Археолози са открили над 200 монети, повечето от Константиновата династия, по време на спасителни разкопки в обект непосредствено до Източната порта на Филипопол в Пловдив.
Монетите датират от късноантичните пластове, когато извън крепостните стени се е развивал квартал, посрещал хората, пристигащи в града, разказа ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. Проучването се извършва от екип на Регионалния археологически музей заради инвестиционно намерение за изграждане на нова жилищна сграда.
Разкопките обхващат 150 кв. м в североизточната част на Източната порта. Мястото попада в значим за Късната античност квартал извън крепостните стени (екстра мурос), през който е преминавал пътят между портата и моста над река Марица при остров Адата. Именно по този мост са пристигали всички посетители, идващи от Константинопол.
По протежение на пътя, от двете му страни, са се намирали едни от най-представителните сгради, сред които и обекти, свързани с религиозни култове. Сред тях е Античният мартириум, който се намира в близост до проучвания обект, посочи археологът. По думите му изследването на сградите по трасето е важно от научна гледна точка, тъй като може да помогне за изясняването на цялостния облик на представителния квартал.
"До момента е разкрита сграда от Късната античност, която е претърпяла няколко преправки", заяви археологът. Предстои разкопките да покажат какво точно е било предназначението на сградата. Засега функцията ѝ остава неизвестна. Източната ѝ стена е била допълнително подсилена, което показва наличието на конструктивен проблем.
В по-ранните пластове са открити останки от сграда от II-III в., която е претърпяла множество преправки. Проучени до момента са две от помещенията ѝ. Особено интересен според археолога е единият от тях, чиито зидове са с дебелина над 1,2 м. Находките в тази сграда са по-малко - около 10-15 монети, няколко фрагмента от теракоти и лампички, костни игли, както и предимно керамика, която дава информация за бита в жилището.
Мерджанов разказа, че са открити и две интересни погребения, датирани от средата на VII в., които пресичат късноантичните структури. И двете са с гробен инвентар - в единия случай е открита сребърна тока, а в другия – неразпознаваем към момента бронзов предмет, който ще бъде определен след реставрация. Според специалиста особеното е, че макар погребенията да са от вече християнския период във Филипопол, тялото на покойника е ориентирано в посока юг-север.
Погребенията са извършени, след като сградите от Късната античност вече са престанали да функционират. По думите на археолога това показва, че характерът на тази част от града се е променил и освободеното пространство е започнало да се използва като некропол.
Поради спецификата на многослойните обекти всеки следващ исторически пласт разрушава част от предходния. Именно затова археологическите пластове и структури са запазени в много лошо състояние.
С усилията на екипа е възможно да бъдат установени траншеите, в които са били зидовете, и да се възстанови планировката, въпреки че самите зидове и подовите нива липсват, а именно те носят основната информация“, каза Мердежнов.
Данните от предишни проучвания показват, че районът е бил интензивно обитаван през Елинистическата епоха. Дали такива културни пластове са запазени и на настоящия обект, предстои да установят разкопките.
"До момента в части от него е достигната шест метра дълбочина. За Пловдив това е стандартно, защото културните пластове са много дълбоки", посочи Мерджанов и допълни, че в обекта има още един сектор, който трябва да бъде проучен до края на месеца.
