Изборният процес е въпрос на национална сигурност и институциите трябва да реагират навреме при съмнения за външно влияние. Това заяви външният министър Надежда Нейнски по време на срещата при президента, посветена на подготовката за предсрочните парламентарни избори на 19 април.

„За нас изборният процес е въпрос на национална сигурност. Основно задължение е провеждането на честни избори. За да се случи това, гражданите трябва да бъдат правилно информирани, а възможностите за влияние трябва да бъдат ограничени или избегнати“, заяви Нейнски.

По думите ѝ държавата използва собствен капацитет за наблюдение на рисковете, като различните институции имат конкретни задачи в процеса.

„Искам да подчертая, че работим изцяло с наш национален ресурс. Министерството на външните работи следи открити източници, а Министерството на електронното управление работи по темата за киберсигурността. На тази база е създаден координиран национален механизъм, а службите верифицират достоверността на подадените сигнали“, обясни външният министър.

Тя посочи, че европейските институции отдавна предупреждават за опити за влияние върху избори в държавите членки.

„Европейската служба за външна дейност от години отчита възможности за вмешателство в избори в ЕС. Когато има проблем, ние сигнализираме, а европейските партньори проверяват дали има данни и при тях. Европейският център беше създаден именно защото стана ясно, че се засяга сигурността на целия Европейски съюз“, каза Нейнски.

По думите ѝ вече има конкретни сигнали, по които институциите работят.

„Има конкретни случаи, за които имаме подозрения и ще се запознаете с тях в доклада. Това е нормален рефлекс на националната сигурност“, подчерта тя.

Темата за сигурността на изборите се изостри в последните дни след политически сблъсък за това дали съществува риск от външно влияние върху вота. Президентът Румен Радев (2017-2026) предупреди за възможен „румънски сценарий“, при който изборите могат да бъдат поставени под съмнение заради твърдения за хибридни атаки.

От „Да, България“ отхвърлиха тези твърдения и заявиха, че искането за съдействие от Европейската комисия е стандартна процедура при съмнения за координирани кампании за влияние. „Служебното правителство има една важна цел – да гарантира честни избори“, заяви Ивайло Мирчев, който отправи покана за публичен дебат по темата.

Божидар Божанов също коментира, че предупрежденията за манипулации създават излишно напрежение. По думите му искането към Европейската комисия е „рутинна практика“, когато има индикации за чуждестранно влияние върху информационната среда.

Темата за дигиталните манипулации придоби по-голяма тежест след анулираните президентски избори в Румъния през декември 2024 г., които предизвикаха остра реакция в ЕС и засилиха вниманието към риска от координирани кампании в социалните мрежи.

Според анализ на Balkan Insight свързаните с изборите онлайн злоупотреби трябва да бъдат идентифицирани рано, за да не се стига до крайни решения, които могат да подкопаят доверието в демократичния процес. Експерти предупреждават, че манипулирано съдържание, бот мрежи и изкуствено усилване на определени политически послания могат да изкривят обществените нагласи.

България отива на осми парламентарен вот за последните пет години – политическа нестабилност, която според анализатори увеличава уязвимостта към дезинформация и хибридни заплахи. В този контекст институциите уверяват, че координацията между службите и европейските партньори има за цел да гарантира прозрачност на изборния процес и защита на правото на глас.