АП/БТА

В „Св. Александър Невски“ бе отслужена тържествена литургия и молебен за новата година

Тържествена света литургия и новогодишен молебен за настъпващата 2026 година бяха отслужени днес в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София.

В своето слово патриарх Даниил призова вярващите да помнят, че християнското свидетелство винаги е общностно, съборно и църковно. Той подчерта значението на това християните да живеят като едно духовно тяло и да развиват в себе си истинско църковно съзнание — осъзнаването, че всички сме неразделни членове на Христовото тяло и част от едно благодатно общество в Светия Дух, в което всеки допринася според своите дарби и сили.

Патриархът отбеляза, че само когато вярващите живеят в съборното единство на светата православна църква — в съгласие, сплотеност и смирение — те могат да бъдат истински свидетели и благовестници на Божието слово пред хората, които все още не са достигнали до познанието на Христовата истина. Той подчерта, че отговорността на християните е голяма, но и благодатта, която се дарява в Църквата, е неизчерпаема и спасяваща.

По думите му понякога в човешкия живот изглежда сякаш божествената светлина отсъства — затъмнена от греха, злото, омразата, разрушението и смъртта. В такива моменти човек започва да се пита къде е Бог и защо допуска страданието. Но, както напомни патриархът, това противопоставяне между светлина и мрак не е от днес — то съпътства човечеството от самото начало и борбата с него започва най-напред вътре в самия човек.

Патриарх Даниил припомни думите на апостол Павел за вътрешната борба между желанието за добро и немощта да се извършва то, но подчерта, че именно християните са призвани постоянно да свидетелстват за силата на светлината — не само с думи, но и с делата си, показвайки, че Божията благодат се проявява най-силно в човешката слабост и че светлината, която идва от Бога, не може да бъде победена от мрака.

В словото си патриархът припомни и че през 2026 година се навършват 1080 години от успението на свети Йоан Рилски Чудотворец — небесния покровител на българския народ. Той определи светеца като велик Божи дар за България и като образец на покаяние, духовна борба, молитва, смирение и неподатливост към изкушенията на света, както и като ходатай и пътеводител към небесното царство.

Патриарх Даниил съслужи с Мелнишкия епископ Герасим — главен секретар на Светия синод, Браницкия епископ Йоан — първи викарий на Софийския митрополит, ставрофорен иконом Костадин Гаврилов, протойерей Антоний Милушев, протойерей Димитър Кутлев и проподяконите Иван Петков и Деян Коруновски.

Както припомня БТА, на 1 януари Православната църква чества празника Обрезание Господне и паметта на свети Василий Велики. Според еврейския закон Христос е бил обрязан на осмия ден след рождението Си и тогава е получил и името Си — събитие, което Църквата отбелязва още от първите векове, за да свидетелства за истинското човешко въплъщение на Спасителя срещу еретически учения.

Още от втората половина на IV век на този ден се почита и свети Василий Велики, починал на 1 януари 379 година. Роден в Кесария Кападокийска, той бил сред най-образованите хора на своето време, но съчетал богословската наука с подвижнически живот, смирение и служение на Църквата. След обучение в Атина, той посещава центровете на монашеството в Изтока, приема монашество, а по-късно става дякон, презвитер и епископ на Кесария, като води решителна борба за защита на православната вяра и срещу арианската ерес.

Още по темата

Патриарх Даниил официално завърши своето първо мирно посещение във Вселенската патриаршия в Истанбул

Светата литургия в църквата "Свети Стефан" сложи точка на първото молитвено посещение на патриарха в Истанбул

Още

Литургия на патриарсите Даниил и Вартоломей в Истанбул

Съвместната света литургия е част от първото мирно посещение на българския патриарх във Вселенската патриаршия

Още

Патриарх Даниил: Бог ни е дал великия дар да бъде с нас

Празничната Златоустова литургия беше отслужена в „Св. Александър Невски“

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.