На 15 август християните отбелязват Успение Богородично - един от най-големите празници, свързан с множество църковни и народни традиции.
На 15 август православната църква отбелязва един от най-големите християнски празници - Успение на Пресвета Богородица, познат у нас и като Голяма Богородица. Денят е посветен на смъртта на Божията Майка, или на нейното „успение“ - преминаването ѝ от земния към небесния живот.
Според църковното предание Божията Майка напуска земния живот на 64-годишна възраст. Три дни преди смъртта си, докато се молела на Елеонската планина, архангел Гавриил се явил пред нея с палмово клонче и ѝ известил, че след три дни духът ѝ ще се пресели в Царството небесно. Именно той бил и архангелът, който преди години ѝ благовестил, че ще роди Спасителя на света. Тя приела вестта с радост, като последното ѝ желание било да види всички апостоли заедно. Според преданието желанието ѝ се сбъднало по чудодеен начин и те се явили пред дома ѝ в Йерусалим.
След смъртта ѝ апостолите благоговейно я погребали в пещера в Гетсимания, край Йерусалим, и затворили входа с камък. Св. апостол Тома не успял да присъства на кончината и пристигнал три дни по-късно. Заедно с останалите апостоли те отишли на мястото, където била погребана, но намерили гроба празен и само погребалната ѝ плащаница. Според православното предание Божията Майка била взета с тяло на небето. След това апостолите се събрали на обща трапеза, а когато станали от нея, чули ангелско пеене и видели Пресвета Богородица на облаци, обкръжена от ангелски ликове.
Богородица е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството, а в народната традиция е свързвана и със закрилата на бедните и онеправданите. Вярва се, че тя помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица млади булки и жени отиват в църквата, палят голяма свещ пред иконата на Божията Майка и поднасят дарове. Според народните вярвания на празника не се извършват домакински дейности, особено пране, чистене и шиене.
Днес празникът се отбелязва с тържествена църковна литургия, а в много места се освещават обредни хлябове, които след това се раздават за здраве. На 15 август се организират и родови срещи, свързани с курбан - за живот, здраве, плодородие и предпазване от премеждия и болести. В народната традиция курбанът е свързан с приготвянето на обща празнична трапеза, като храната се раздава на присъстващите за здраве и благополучие. В различните населени места обичаят има свои особености, но често е част от храмовия празник или от съборите около църкви и манастири.
На обредната трапеза на празника най-често се срещат прясна питка, царевица, каша от пиле, жито и варена тиква, както и грозде и диня.
На този ден празнуват всички, които носят името Мария, както и различни негови производни - Мара, Мариам, Мариан, Мариана, Мариела, Мариета, Марийка, Марин, Марина, Марио, Мариян, Марияна, Маруся, Марян, Маша, Мика, Мима, Мими, Мирела, Панайот, Преслава и Преслав. Именният ден е повод семейството и близките да се съберат и да поздравят празнуващите.
У нас над 200 църкви и манастири са посветени на Успение Богородично, сред които са Бачковският и Троянският манастир. В близост до столицата се намира и една от старите обители в България, посветена на Света Богородица - Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка“.
На храмовия празник на тези обители в тях се стичат множество вярващи. Отслужват се богослужения и водосвет, раздават се курбани, а миряните носят дарове за храмовете и поднасят цветя пред иконата на Божията Майка.
В Троянския манастир празникът е сред най-значимите дни за обителта, където се почита чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица.
