Изтекли документи сочат, че българските власти са одобрявали продажби на системи за наблюдение към държави, обвинявани в нарушения на човешките права
Българска компания, свързвана с израелската индустрия за кибернаблюдение, е получила разрешение да изнася технологии за проследяване и прихващане на комуникации към държави, обвинявани в нарушения на човешките права. Това показва разследване на Politico, базирано на изтекли лицензи за износ и нов доклад на Human Rights Watch.
Според документите софийската компания Circles BG е получила лицензи от българската Междуведомствена комисия за експортен контрол за продажба на системи за прихващане на комуникации, инструменти за проследяване на мобилни телефони и инфраструктура за наблюдение на разузнавателни агенции в Азербайджан, Сърбия, Малайзия и Мексико.
Компанията е свързвана с NSO Group, разработила шпионския софтуер Pegasus, използван срещу журналисти, активисти и политически фигури по света.
От българското Министерство на външните работи са заявили пред Politico, че представените документи показват, че технологиите са били предназначени за борба с престъпността и тероризма, както и за операции по издирване и спасяване при хуманитарни кризи.
„При разглеждането на заявленията се оценяват всички релевантни обстоятелства, включително документите за крайна употреба и информацията, получена по официални канали“, посочват от външното министерство.
От Human Rights Watch обаче поставят под съмнение достатъчността на този контрол.
„Тези лицензи са ясно доказателство, че България разрешава износ на технологии за наблюдение в световен мащаб за полицейски, военни и разузнавателни агенции в страни с дълга история на използване на същата тази технология за потъпкване на права“, заявява изследователят Зак Кембъл.
Според публикуваните данни сред крайните потребители на технологии на Circles са били институции в Азербайджан, Сърбия, Бахрейн, Бразилия, Йордания, Мароко, Мексико и други държави. Част от лицензите са били издавани в периода между 2018 и 2023 г., а всички доставки са осъществявани през летище София.
Разкритията идват в момент, когато Европейският съюз подготвя нов преглед на правилата за износ на технологии с двойна употреба. Очаква се до 2027 г. Европейската комисия да предложи промени, които да засилят контрола върху продажбата на системи за кибернаблюдение към държави, обвинявани в репресии и нарушения на човешките права.
Случаят поставя въпроси както за ефективността на европейските механизми за контрол, така и за ролята на България в глобалния пазар на технологии за наблюдение.
