Според преподавателите законопроектът въвежда ненужен административен контрол и може да доведе до културна и обществена изолация
Общото събрание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" прие декларация срещу Законопроекта за българския език и призова народните представители да го отхвърлят на второ четене. Решението е взето на 10 ноември, след като законопроектът беше одобрен на първо четене в парламента на 4 ноември.
Според преподавателите предлаганите промени въвеждат административен контрол върху употребата на българския език, който е непродуктивен и противоречи на научните разбирания за неговото развитие.
"Изследванията показват, че езикът се развива според собствените си закономерности и трудно се поддава на регулация чрез законодателни ограничения", се посочва в декларацията.
От факултета смятат, че законопроектът до голяма степен повтаря вече съществуващи разпоредби, тъй като статутът на българския книжовен език е уреден в Конституцията и редица действащи закони.
Според учените предложеният нормативен акт не създава нова правна стойност, а предвижда трудно приложими мерки, сред които задължително транслитериране на надписи и табели и създаване на допълнителни административни структури.
"Общото впечатление от законопроекта е, че той стъпва повече върху повърхностни патриотични внушения, отколкото върху научно разбиране за природата на езика", заявяват от факултета.
Преподавателите оспорват и необходимостта от създаването на Консултативен съвет за българския език. Според тях университетите, институтите на Българската академия на науките и Министерството на образованието и науката вече разполагат с необходимата експертиза.
В декларацията се подчертава, че защитата на българския език трябва да се осъществява чрез повече инвестиции в образование, наука и култура, както и чрез подкрепа за обучението на учители и българските училища зад граница.
От факултета коментират и използването на български кирилски шрифтове в официалните интернет страници на държавните институции и политическите партии. Според тях това е въпрос на институционална воля и личен пример, а не на допълнителна законодателна регулация.
"Законът за българския език е научно необоснован, практически анахроничен и лишен от административна необходимост", се казва в заключението на декларацията.
Според авторите ѝ приемането на законопроекта би затруднило международната комуникация и би създало предпоставки за културна и обществена изолация.
"Поради това призоваваме законопроектът да бъде отхвърлен на второ четене в парламентарната зала", завършва позицията на Факултета по славянски филологии.
