„Голямата илюзия около 3 март е, че тогава е възкръснала българската държава.“ Това заяви историкът проф. Петко Петков в интервю за Българско национално радио.

Според преподавателя по нова история във Великотърновския университет държавността не започва с подписването на Санстефански мирен договор през 1878 г., а година по-късно – с приемането на Търновската конституция и изграждането на реални институции.

„Българската държава се създава, когато има княз, правителство, парламент и местна власт. Това става през 1879 г., когато е приета Конституцията в Търново и когато пристига и полага клетва княз Александър I“, посочи той.

По думите му на 4 март 1878 г. не съществува българска държава в юридически смисъл, а продължава временното руско управление, което подготвя основите на бъдещата администрация.

Проф. Петков подчерта, че не отрича значението на 3 март, но поставя въпроса за историческата точност и за избора на национален празник. Той припомни, че датата е обявена за национален празник с указ на президента Петър Младенов без широко обществено обсъждане.

Историкът е сред привържениците на идеята 24 май да бъде национален празник, тъй като според него именно културното и духовното наследство е устойчивата основа на българската държавност.

Въпреки критичната си позиция, проф. Петков заяви, че отбелязва 3 март като част от националната традиция, но настоява дебатът за историческите факти и символите да бъде воден спокойно и аргументирано.