Психологът Росен Йорданов: Финансов натиск и страх стоят зад „Петрохан“

15 февруари 2026, 10:14
Таралеж ПК
София

Шест смъртни случая, една затворена общност и много премълчани истини

Случаят със смъртните случаи, свързвани с групата, обитавала хижа край Петрохан, не може да бъде обяснен с едно общо клише или с удобната формула за „самоубийства на заблудени хора“. Това заяви психологът Росен Йорданов, според когото мотивите зад трагедията са различни, комплексни и дълбоко свързани с лични травми, групова динамика и целенасочена манипулация.

По думите му, вероятната комбинация от самоубийства и убийства изключва възможността за единен мотив. Още повече – в случая трябва да се разглеждат както индивидуалните причини, така и груповите механизми, характерни за затворени общности със сектантски елементи.

Лични травми и отказ от реалността

Йорданов посочва, че в основата на случилото се стоят нелекувани психологически травми, включително при родители, които са допуснали децата им да попаднат в подобна среда. Според него вместо професионална психотерапия, е търсено спасение в езотерични практики и „алтернативни терапии“, което постепенно е довело до откъсване от реалността и загуба на морална ориентация.

„Когато човек престане да различава кое е добро и кое – опасно, той става лесна жертва на манипулация“, подчертава психологът.

Организация, а не спонтанна група

Особено тревожен според експерта е фактът, че в общността ясно се открояват разпределени роли – юридическа, финансова и комуникационна. Това, по думите му, наподобява структурирана организация, а не случайно събрани хора.

Този „лайфстайл“, както го определя Йорданов, включва изолация от обществото, пътувания, контрол върху финансови ресурси и пълно подчинение на лидерска фигура. Именно в такава среда могат да се стигне до ритуализирано поведение, включително крайни актове на самоунищожение.

Манипулация, пари и страх от разобличаване

Сред възможните мотиви за трагичния развой Йорданов очертава два основни фактора:

финансов срив или изчерпване на ресурсите;
страх от предстоящо разобличаване, включително заради сигнали от родители и близки на деца, въвлечени в дейността на групата.

Той поставя и въпроса как е възможно отделни хора да предоставят огромни суми пари, включително за обучение и издръжка на непълнолетни, без ясен контрол и отчетност – според него това е резултат от дълбока психологическа зависимост.

Институциите и пропуснатите сигнали

Психологът задава и най-тежкия въпрос – можела ли е трагедията да бъде предотвратена. По думите му, при сигнали до институции като МВР, ДАНС и Агенцията за закрила на детето съществува риск те да бъдат подценени, формално проверени или неглижирани, особено когато липсва явна престъпна дейност на пръв поглед.

Според Йорданов, случаят показва системен проблем – не само в контрола, но и в общественото нежелание да се говори открито за подобни явления.

„Мълчанието е част от проблема“

В заключение психологът подчертава, че обществото не бива да приема опростени обяснения или да замита темата от „уважение към паметта на жертвите“. По думите му, мълчанието и страхът от неудобни изводи създават условия подобни трагедии да се повтарят.

„Това не е изолиран случай. Това е предупреждение“, обобщава Йорданов.