Росен Йорданов за “Петрохан”: Не става дума за „странни вярвания“, а за травми, манипулация и институционална слепота

15 февруари 2026, 10:14
Таралеж ПК
София

Мотивите около смъртните случаи край Петрохан не могат да се обобщават

Според криминален психолог, коментарът на случая със смъртните случаи, се свързва с групата край Петрохан, ключът към разбирането на случилото се се крие в нелекувани лични травми, както на отделни участници, така и на родители, допуснали децата им да попаднат в подобна среда.

По думите му, част от родителите са търсили бързи и удобни решения за психологически проблеми чрез езотерични практики и алтернативни школи, вместо чрез професионална психотерапия. Това, според експерта, е довело до откъсване от реалността и загуба на способността за адекватна преценка, което е безопасно, а кое – не.

Манипулация и финансова зависимост

Криминалният психолог поставя остро въпроса как е възможно отделни лица да предоставят изключително големи суми пари на лидерите, подобни на общности. Според него това е резултат от силна комуникативна и психологическа манипулация, характерна за затворени групи със сектантски елементи.

Това обяснява, че в подобни структури се създава „собствен морален свят“, в който лидерът често определя правилата, отклоненията от общоприетите норми се представят като част от ритуал, философия или „висша цел“.

Сексуални и морални отклонения в затворени общности

Експертът подчертава, че в много сектантски организации се наблюдават изкрити сексуални норми, които се оправдават с духовни или философски аргументи. По думите му, това не е изолирано явление и изисква сериозен обществен и институционален отговор.

Той посочва, че обществото не би трябвало да затвори очите си под предложение за „уважение към паметта на жертвите“, ако това означава препълване на системни проблеми, включително експлоатация, финансова злоупотреба и манипулация на непълнолетни.

Обществени и институционални въпроси

В изказването си експертът поставя въпроса дали трагедията е можела да бъде предотвратена чрез по-активна намеса на Комисията – МВР, ДАНС и Агенцията за закрила на детето. Той описва хипотетични сценарии, при които подаден сигнал може да бъде подценен, неглижиран или блокиран на по-ниско административно ниво.

По думите му, случаят повдига сериозни въпроси за ефективността на контролните механизми и за възможна институционална пасивност при сигнали за рисково поведение към децата.

„Това е системен проблем“

Криминалният психолог заключава, че случилото се не би трябвало да се разглежда като изолиран инцидент, а като проява на дълбоки социални дефицити – загуба на доверие в правителството, търсене на псевдодуховни решения и нежелание за открит обществен разговор.

„По този случай не трябва да се мълчи“ , тази, добавяйки, че само чрез публичност и заочено за задълбочено бъдещо разследване могат да предотвратят подобни трагедии в бъдеще.