. През 144-годишната си история Княжеската градина е била с различни функции
Каква Княжеска градина иска София? На сайта на „Бъдеще за Княжеска градина“ вече всеки може да каже какво предлага да се случи с парка и най-вече с мястото, на което доскоро се издигаше паметникът на Съветската армия.
Днес предстои поредна експертна дискусия по темата, като скоро ще бъде обявен и така очакваният конкурс. Защо пространството предизвика толкова скандали и протести през последните години и как е изглеждало то в миналото?
Ледена пързалка, разсадник, детска градина, зоопарк и дом на може би най-обсъждания паметник в страната. Пространство за чествания, протести, паради и концерти. Звучи като цял град. А всъщност е едва парче земя с площ от около 80 декара. През 144-годишната си история Княжеската градина е била всичко това. Но вниманието, с което беше залята през последните няколко години, не беше получавала през всичките предходни, взети заедно.
„Не можем повече да продължаваме да държим портрета на убийците на нашите бащи на стената си вкъщи“, каза общинският съветник Марта Георгиева от „ПП-ДБ“.
„Паметниците са памет и тя трябва да бъде помнена. Няма да позволим паметникът да бъде демонтиран, събарян и по какъвто и да е начин оскверняван“, каза общинският съветник Иван Таков от „БСП за България“.
С урбаниста, организатор на културно-исторически обиколки на София, Здравко Петров, правим една такава на парка.
„Непосредствено след като София става столица на България, това място е било заето от бостани и ливади. През 30-те години това пространство се превръща в така наречената царска детска градина за нуждите на софийските малчугани“, разказа Здравко Петров, урбанист и създател на „Исторически маршрути“.
В пространството между днешния „Орлов мост“ и паметника на Съветската армия се изграждат детски басейн, театър, поставят се истински локомотив и самолет, превърнати в катерушки, и алпинеум, чийто наследник е видим и до днес. Осигурени са и възпитатели.
Някои от дърветата в днешното пространство между паметника и ул. „Ген. Гурко“ са част от някогашната ботаническа градина, а езерото – част от старата софийска зоологическа градина, първата на Балканите.
„Тя отваря врати за публиката през 1894 година. По това време са докарани в София лъвовете. Тъй като колекциите от животни на Фердинанд стават все по-големи и по-големи, през 1921 година в София за пръв път имаме слонове. Те първоначално се отглеждат в парка на двореца Врана и се преместват, като се движат по булевард „Цариградско шосе“. В края на 30-те години е имало 180 различни животински вида“, разказа Здравко Петров.
В началото на 50-те върху пространството на царската детска градина се настанява паметникът на Съветската армия. Въпреки първоначалната идея да бъде издигнат в района на днешната Телевизионна кула, в крайна сметка се избира тази по-централна и въздействаща локация.
„Строителството продължава 4 години и официалното откриване е на 7 септември 1954 година, като лично Вълко Червенков прерязва лентичката на новия паметник. Както е казано и на официалното откриване, това е знак на любовта, на признателността на българите към Съветския съюз като брат, съюзник и закрилник“, разказа Здравко Петров.
Премахването на така наречения „знак“ започва в края на 2023 година. А яростните спорове с какво да бъде заменен и дори дали да бъде върнат обратно, не стихват и до днес.
Каквото и да се реши обаче, сигурни са три неща. Че зелената система няма да бъде нарушавана, че изкопни дейности няма да бъдат извършвани, тъй като паркът попада върху археологическия резерват „Сердика-Средец“, и че различни културни събития ще намират място там.
