Архитект Богдана Панайотова за Таралеж: Бъдещият главен архитект на София няма условия за пълноценна дейност

Госпожо Панайотова, защо конкурсът за нов главен архитект на София е организиран половин година след Вашето напускане в разгара на летните отпуски?

Не вярвам, че сериозен архитект с професионално име и административен опит би приел подобна длъжност при сегашните условия. Всеки, който познава Закона за устройство на територията, знае каква лична отговорност носи главният архитект. Също така знае, че при действащата структура на Столична община няма как да изпълнява пълноценно законовите си функции. Когато ти отнемат екипа, управленските правомощия и възможността да организираш процесите, а ти оставят единствено подписа и отговорността, длъжността се превръща в институционален „гумен печат“.
Не намирам логично обяснение защо конкурсът беше забавен със седем месеца. Още с приемането на новата структура на Столична община през декември 2025 г. беше ясно, че тя ще влезе в сила на 2 февруари 2026 г. Ако е имало реално желание за избор на нов главен архитект, конкурсът можеше да бъде обявен веднага след освобождаването ми на 5 януари.
Още по-неразбираеми са условията на конкурса. Ако целта беше да се намери най-подготвеният човек за една от най-важните длъжности в общинската администрация, би следвало да бъдат поставени високи професионални и управленски изисквания. Вместо това практически всеки архитект, който отговаря на минималните законови критерии, може да кандидатства. За главен архитект на столицата това е крайно недостатъчно.

Какви качества са нужни за главен архитект на една европейска столица?

Главният архитект на София не е просто проектант с административни функции. Това е една от най-отговорните длъжности в държавната и общинската администрация. Човекът, който я заема, трябва да има доказан управленски опит, да е ръководил голяма администрация, да познава в детайли устройственото законодателство, административните производства и практиката по прилагането им. Тези знания не се придобиват в проектантско бюро. Те се изграждат с години работа в администрацията и с носене на реална управленска отговорност.
Най-сериозният проблем обаче остава самата структура на Столична община. Още при приемането ѝ беше ясно, че тя противоречи на чл. 5, ал. 3 от Закона за устройство на територията, който предвижда кметът да организира дейността по устройството на територията чрез администрацията и чрез главния архитект. Това предполага главният архитект да бъде просто един архитект, който подписва едни административни актове. 
За да изпълнява функциите си, главният архитект трябва да има собствен административен и експертен капацитет, чрез който упражнява законовите си правомощия. В действащата структура той е лишен именно от това. На практика главният архитект е лишен от собствен екип и от възможността да организира и ръководи дейността, за която законът му възлага пряка отговорност.

Именно затова смятам, че най-сериозният проблем не е закъснението на конкурса и въпросът не е защо конкурсът се провежда сега. Истинският въпрос е защо се провежда при условия, които не позволяват на бъдещия главен архитект да изпълнява пълноценно правомощията и отговорностите. И съм любопитна кой сериозен професионалист би приел да поеме такава отговорност при условия, в които структурата на администрацията не му позволява реално да изпълнява законовите си функции.

Какво имате предвид?

Главният архитект на София не е просто длъжностно лице, което подписва административни актове. По закон той организира, координира и носи отговорност за цялостната дейност по устройството на територията. Това включва и методическото ръководство и координацията на районните кметове, районни главни архитекти и техните администрации по въпросите на устройственото планиране и инвестиционния процес.
Моят основен мотив, когато подадох заявление за освобождаване беше, че в новата структура не виждам как главният архитект би могъл да изпълнява законово възложените функции. Отговорностите остават изцяло негови, но необходимите управленски правомощия, административният капацитет и експертният екип вече липсват. 
Показателно е, че дори Общинският експертен съвет по устройство на територията  (ОЕСУТ) вече не се ръководи от главния архитект. Това означава, че той е лишен от водещата си роля именно в процесите, за които носи отговорност по закон. Главният архитект трябва да формира професионална позиция, да дава мотивирани становища и да ръководи устройствената политика на общината. При действащата структура това е практически невъзможно. 
Има и още един проблем. В настоящото управление на Столична община липсва сигурност в управленските екипи. Ръководните позиции се сменят през няколко месеца и така не може да се изгради работеща администрация. Това обезсмисля професионалната експертиза и създава усещането, че се търси човек, съгласен да носи отговорността с подписа си, без реално да има възможност да управлява процесите. Вероятно са намерили такъв.
За мен това е не само погрешен модел на управление. Това е и неуважение към професията на архитекта, към браншовите организации и към всички специалисти, които работят за развитието на София.

Как Вие виждате нещата?

Не съм оптимист за начина, по който ще функционира Столична община след тези промени. Не мога да коментирам дали конкурсът е предварително предрешен. Това, което мога да кажа, е, че в професионалните среди отдавна се коментира кой ще бъде избран. Подобно усещане само по себе си подкопава доверието в една конкурсна процедура, която би трябвало да гарантира прозрачност и състезание между най-добрите кандидати.
Още по-притеснително е, че през последните месеци виждаме отстъпление именно от принципите, които бяха заявени като приоритет – прозрачност, експертност и професионален дебат. Общинският експертен съвет заседава все по-рядко, разглежда ограничен брой преписки и достъпът до дневния му ред става все по-труден. Това неизбежно забавя работата на администрацията и създава усещане за непрозрачност.
За мен обаче най-големият проблем не е самият конкурс, а средата, в която бъдещият главен архитект ще трябва да работи. И отново ще повторя – архитект, който познава Закона за устройство на територията и съзнава огромната лична отговорност, която носи тази длъжност, трудно би приел да работи в структура, която не му позволява да упражнява законово възложените му правомощия. Не може да носиш цялата отговорност, без да разполагаш с необходимите правомощия, административен капацитет и инструменти да изпълняваш закона.

Кога започна разривът между Вас и кмета Васил Терзиев? Защо толкова бързо напуснахте Общината, след като спечелихте конкурса за главен архитект?

Не бих го определила като личен разрив. За мен проблемът беше принципен и започна в момента, в който стана ясно, че се подготвя нова структура на Столична община, която според мен противоречи на Закона за устройство на територията и обезсмисля ролята на главния архитект.
Разбира се, начинът, по който беше поискана оставката ми, беше изненадващ и несериозен предвид претенциите за управленски опит, прозрачност, почтеност. Не смятам, че е нормално държавен служител, назначен по реда на Закона за държавния служител, да бъде приканен със SMS да подаде оставка и аргументиран в пост във Фейсбук писан от някой ПР. По това време бях в болница и физически нямаше как веднага да предприема каквито и да било действия. В първия ден, в който имах тази възможност, подадох заявление за освобождаване. А моят тогавашен работодател така и не намери смелост да се срещне с мен лице в лице.

Причината за моето решение обаче да напусна не беше самото съобщение.

Когато приех да бъда главен архитект, имах ясна цел – да въведа ред в администрацията, да променя начина на работа, да намаля възможностите за корупционни практики чрез ясни правила и прозрачни процедури и да наложа единни стандарти при разглеждането на проектите. Исках да променя административното мислене. Вярвам, че именно чрез организацията на административните процеси могат да се ограничат субективизмът и предпоставките за корупция. Исках всички проектанти на територията на София да работят по единен стандарт. Мисля, че и заради това станах неудобна. Никой не иска да има правила и истинска конкуренция. Другият начин е много по-лесен.
Когато разбрах, че се подготвя новата структура, многократно настоявах главният архитект да запази правомощията си по закон. Изпратих становища, доклади и писма с конкретни аргументи защо предлаганият модел ще затрудни работата на администрацията и ще създаде сериозни проблеми при прилагането на Закона за устройство на територията. За съжаление тези аргументи не бяха чути. След седем месеца вече виждаме, че очакваната поредна административна реформа не даде резултатите, както беше обещано.
Аз не бих могла да остана на длъжност, за която нося пълната законова отговорност, без да разполагам с необходимите правомощия да изпълнявам функциите си. Затова напускането ми беше лично и професионално решение, продиктувано от убеждението, че не мога да легитимирам модел на управление, който според мен противоречи на закона и не позволява на главния архитект да изпълнява пълноценно своята роля.

На страницата на Столична община има становище от 23 декември 2025 г., където Ви упрекват и за Новия общ устройствен план на София (ОУП). Какво е виждането за този нов ОУП?

Първо бих задала друг въпрос - какво се случи по темата през последните седем месеца? Чухме ли нещо за нов Общ устройствен план? Видяхме ли задание, график, обществено обсъждане или реална подготовка? Аз поне не видях.
Още в първите месеци на мандата представих какви действия трябва да бъдат предприети и какъв трябва да бъде графикът за подготовката на нов Общ устройствен план. Всичко, което успях да свърша за четирите месеца, през които бях главен архитект, съм описала подробно в доклад до Камарата на архитектите в България и до Съюза на архитектите в България.
Важно е обаче да направя едно принципно уточнение. По закон главният архитект няма правомощие самостоятелно да възлага изработването на Общ устройствен план, нито да определя политиката по неговото приемане. Това е правомощие на кмета на общината и израз на неговата политическа воля. Ролята на главния архитект е да даде професионално становище, да организира експертната работа и да осигури законосъобразното протичане на процеса.
Парадоксът е, че в същото време ми беше заявено, че ще има заместник-кмет, който ще отговаря за устройственото планиране, и че това не е ресор, по който трябва да работя. „Ще има заместник-кмет, не е твоя работа да го мислиш“ - това бяха точните думи. Няма как едновременно да бъдеш отстраняван от процеса и впоследствие да носиш отговорност за липсата на резултат.
Затова не приемам опитите цялата отговорност за отсъствието на напредък по новия Общ устройствен план да бъде прехвърляна върху мен, в качеството ми на главен архитект тогава. Това не съответства нито на закона, нито на реалното разпределение на правомощията в Столична община.
По отношение на публикуваните тогава позиции на Столична община мога да кажа само едно - голяма част от изложените твърдения са неверни и нямат връзка с реалните законови правомощия на главния архитект. Именно затова не намирам за професионално да ги коментирам по същество.

Към Вас имаше обвинение, че конкурсът, който спечелихте, е едва ли не формулиран за Вас.

Няма как да коментирам подобни твърдения. Аз не организирах този конкурс - единствено участвах в него като кандидат. Това, което мога да кажа, е, че процедурата беше изключително прозрачна. За първи път, доколкото ми е известно, дори самото попълване на теста от кандидатите беше заснемано. Имахме право да работим със Закона за устройство на територията (ЗУТ) по време на теста, защото идеята не беше да се проверява кой е научил текстовете наизуст, а дали кандидатът умее да работи с нормативната уредба - нещо, което е ежедневие за всеки главен архитект.
За човек с пет години административен опит подобен тест не би трябвало да представлява затруднение. Достатъчно е да знаеш къде да намериш съответната разпоредба и как правилно да я приложиш. Това всъщност проверяваше конкурсът.
Не на последно място, бях подложена и на проверка с полиграф - практика, която трудно може да бъде определена като формалност или предварително режисиран елемент от една конкурсна процедура, но ми беше поставено като условие за да встъпя в длъжност.

Явила сте се и на полиграф?

Да. След приключването на конкурса бях изпратена на проверка с полиграф. Доколкото ми е известно, бях единственият служител в Столична община, подложен на подобна проверка, за да доказва своята лоялност. Издържах полиграфа. Това никога не е било проблем.
Днес, от дистанцията на веремето, по-скоро си задавам въпроса дали хората, от които аз очаквах лоялност към институцията, към закона, към собствените си публично заявени принципи и към поетите към софиянци ангажименти, проявиха такава.

По Ваше време ли имаше намаляване на екипа от архитекти и инженери в Столична община?

Не. Освобождаването на хора в направлението е започнало и завършило още преди да встъпя в длъжност. Аз заварих доста свободни бюра. По мое предложение не беше освободен нито един служител.
Напротив - един от първите ми приоритети беше да възстановим експертния капацитет на Направление „Архитектура и градоустройство“. За краткото време, в което бях главен архитект, организирахме конкурси и назначихме специалисти на ключови позиции, за да може администрацията да започне да работи по-ефективно. Само след два месеца работа, след напускането ми, в рамкте на броени дни тези хора бяха освободени.
Днес освен проблемната структура, огромен проблем е липсата на достатъчно експерти, които да разбират от работата си и да изпълняват професионално и на очакваното ниво функциите на администрацията. И най-добрата структура няма как да работи, когато няма хора, които да я изпълнят със съдържание. 
Още по-трудно е да бъдат привлечени нови професионалисти, за които да работят в администрацията е призвание или съзнателен кариерен избор, когато има липсват предвидимост и устойчивост. Малко архитекти или инженери биха напуснали успешната си професионална реализация, за да поемат риск в среда, в която ръководните екипи се сменят през няколко месеца и няма сигурност за развитието им и постоянство и решителност в започнатите реформи.

Ако сега можете да дадете препоръка, каква би била тя?

Да има ясна посока и последователност в управлението, а когато се налага - смелост и решителност да отстояваш принципи. Администрацията не се реформира със постоянни смени на структури, ръководители и приоритети през няколко месеца. Така не се изгражда институция, а се създава несигурност.
Когато приех тази работа, бях убедена, че е възможно да се изгради силна и професионална администрация, различна от модела, който София познаваше години наред. Разбарх, че никой не иска това. Или поне тези, от които зависи. Днес виждам, че липсва приемственост. Новата структура не реши нито проблема със забавените преписки, нито този с недостига на експертен капацитет, нито помогна на хората. Без правила, устойчивост и стабилни професионални екипи всяка следваща реформа започва от нулата.
Именно това е най-големият проблем – когато няма последователна политика, страда не само администрацията, а и градът.

В Кърджали беше съборена къщата, в която е живяло семейството на поета Давид Овадия. В същото време в малкото италианско градче Брунате повече от век се пази паметна плоча на вила „Белависта“, където Пенчо Славейков прекарва последните си дни. Италианците са превърнали това място в част от културната памет на своя град. Защо ние не успяваме да опазим собствената си.

Това не е защото законът не позволява. Напротив. Законът дава достатъчно възможности да се въвеждат специални устройствени режими и правила за квартали с ценна историческа среда. Особено в София има механизми цели ансамбли и квартали да бъдат защитени чрез устройственото планиране. Необходима е инициатива, последователност и желание. По мое време започнахме инициатива за описване на подобни територии в район „Оборище“. За съжаление тя не получи развитие.
Убедена съм, че проблемът никога не е бил в липсата на законови инструменти. Проблемът е в липсата на воля да бъдат използвани, а за съжаление напоследък забелязвам и незнание и непознаване на законодателството, дори твърдя, че има пренебрежително отношение към закона. Една администрация е толкова добра, колкото е ясна целта, която следва. А когато липсва цел, градът постепенно губи не само темпо на развитие, но и паметта за самия себе си. В крайна сметка законите създават възможности. Отговорността да ги използваме и как ги използваме е на хората, които управляват.