Най-безочливо ще изберат нов главен архитект на София, заяви архитектът
Столична община обяви конкурс за нов главен архитект. Надпреварата е обявена в разгара на летните отпуски - от 28 юли до 10 август. Професионалните организации - Камарата на архитектите в България (КАБ) и Съюзът на архитектите в България (САБ) заявиха официално, че няма да излъчат свой представител. Бившият главен архитект на столицата - Петър Диков, призова кмета Васил Терзиев да отмени конкурса, но градоначалника не чу и този призив. За разясняване на ситуацията редакцията на Таралеж потърси архитект Тодор Обрешков, който е член и на КАБ и на САБ да разясни ситуацията.
Архитект Обрешков, от Камарата на архитектите в България и от Съюза на архитектите заявиха, че няма да номинират свой представител за участие в конкурса за главен архитект на София. Какво става с тази надпревара за главен архитект на столицата ни?
Не се случва нищо стойностно. Не виждам нещо смислено да става, конкурсът е обявен по доста глупав начин и не както трябва. От Съюза и от Камарата обясниха мотивирано защо няма да излъчат свой представител. От Общината на гр. София отговориха, че се съмнявали, че мотивите на Съюза са одобрени от целия Управителен съвет, а наистина имахме консенсус, което не е така. Ние рядко одобряваме нещо единодушно, без оспорване. Проектът на писмото беше пуснал по мейлите до всички членове и всеки имаше възможност да допълни свои бележки, но такива не се появиха. Аз исках да бъде подписано от името на целия УС и председателя – архитект Петър Диков, за да избегнем подобно твърдение на Общината, че се съмнява в нашето единодушие.
Имаше доста неясноти за освобождаването на бившия главен архитект на София Богдана Панайотова.
Не е нормален начин да се разделиш с някого, когото си избрал няколко месеца преди това чрез есемес. Имаше регламент, за който казваха, че е нагласен, едва ли не за нея – тя да спечели конкурса, и шест месеца по-късно да се разделиш по този неприличен начин.
Кой печели от това безвластие в архитектурната дирекция на Община София сега?
Никой не може да спечели. Общо взето положението е глупаво. Никой не печели.
Има ли проекти, които се подписват в това време на безвластие?
Не следя какви проекти се подписват, не мога да отговоря. Вероятно има. Не това е същността, а че повече от половин година след освобождаването на архитект Панайотова се протака конкурса за нов главен архитект на града. В новия конкурс едва ли има нещо толкова фундаментално, че да го отлагат вече половин година.
Защо беше освободена архитект Богдана Панайотова?
Много хора се питат, но няма отговор. Тази стъпка учуди мнозина. Може да има пиар елемент, ако тя е подписала някои неща, които биха накърнили имиджа на кмета, но няма смислен отговор за нейното освобождаване от Общината. То не беше ясно и защо тя беше назначена преди това. Тя беше временно изпълняващ длъжността главен архитект, макар и да не е много позната в тези среди, макар че е имала дейност като надзорник на строежа на пътища, а не архитектурни градоустройствени проекти. Беше учудващо изобщо как се появи там. Има най-различни слухове, както и за това, че конкурсът бил специално за нея назначен.
Кои са най-възловите въпроси за решаване в столицата по отношение на архитектура, планиране, градоустройство?
В София всичко е възлово, защото нищо не върви както трябва. Като започнеш от градоустройствения план, който е преждевременно остарял, защото не е бил изработен качествено навремето и стигнеш до най-обикновените квартални проблеми. До плочките и паветата по улиците – всичко в Общината върви зле. Човек се вълнува от плочките пред дома си, но не по-малко трябва да го вълнува какво се случва с Борисовата градина, какво се случва с Общия устройствен план. Но проблемите не са свързани само с това – нима управлението на боклука не е част от развитието на града? Или транспорта? Нима „Топлофикация“ или ВиК не са свързани с развитието? Общинското здравеопазване, което също има нещо общо с градоустройство и градско планиране, архитектура, но то също е сериозен проблем. Или детските градини? Това са проблеми на градското развитие и планиране. Има многобройни проблеми. Не се управлява добре София.
От кога се не управлява добре или по принцип?
От много години, бих казал, че не се управлява добре - още откакто съществува в ново време, откакто беше коренно променена структурата на администрацията след 1989-а година. София никога не е била в добри ръце, така да се каже. Не искам да мислите, че само Васил Терзиев е виновен – не. И по времето на Йорданка Фандъкова и то – много дълго, над 12 г. с предхождащия Бойко Борисов като кмет, имаше страхотни проблеми, включително и свързани с грандиозна корупция за много пари. София генерално има проблем и с настоящия си кмет (Васил Терзиев), защото той не разбира и градът не го интересува. Той не е политическо лице, няма политически нито нюх, нито маниер, нито нрав. Терзиев не го интересува развитието на града, това е извън неговата тема, той е тясно профилиран. Той прилича на инсталиран човек, който изпълнява поръчки.
Кой стои зад него?
Той е удобен като такъв на много хора, включително и от предишните. Той (Васил Терзиев) е идеалният кмет на ГЕРБ, даже съм чувал, че има стратегия как да бъде преизбран догодина с помощта на ГЕРБ. Той е изгоден на много хора. Когато става дума за големи проекти – например за боклука, той напълно устройва ГЕРБ. Ако Терзиев се провали, те вдигнат ръце и казват: „ние не носим никаква политическа отговорност, ние сме опозиция“. Ако случайно, макар досега да не се е случило да има някакъв успех в управлението на града, ГЕРБ ще си го припишат на себе си. Мнозина не си дават сметка за това. Това се отнася и за т.нар. реформа в градското строене.
Какво представлява тя?
Тази реформа беше предложена още 2015 г. в късната есен – декември на току-що избрания кмет Йорданка Фандъкова. Тази реформа предполага главният архитект неофициално да има ранг на заместник-кмет – да носи политическа отговорност и да представя градското планиране. Градското планиране и градското развитие по същността си са почти изцяло политически дейности, не са експертни. Винаги трябва да са подплатени с експертност, но фигурата, която ги ръководи, е политическа. В много градове главните архитекти са политически фигури, а не архитекти. Сега, когато самият кмет не е политическа фигура, той подхожда и към управлението на града като към ръководство на частна фирма. Заместник-кметът му е прислужник, той е бил протоколчик на срещите ни през 2015-а, началото на 2016-а, не помня да е генерирал идеи. Той инкасира енергията от тази група. Единствената полза за нас беше, че назначиха Любчо Георгиев за шеф на „Софияплан“. Имаше амбицията да бъде кандидат за кмет, но поради налагането на фигурата на Васил Терзиев, тоталното му налагане, отпаднаха като кандидати и Борис Бонев и Любчо Георгиев. И двамата щяха да са по-добри от сегашния кмет (Васил Терзиев), който няма политическо отношение към развитието на града. Той няма интелектуален интерес към развитието на града. Голям проблем е, че градът се управлява от човек, който по нрав не е компетентен, без усет и без нагласа. София е най-голямата община, тук живее една трета от населението на България.
От кого е предложена тази реформа?
От инициативна група над 50 души. Част от тях бяха архитекти. Имаше всякакви професии, които имат отношение към обществения живот – археолози, адвокати, юристи, социолози, еколози – всички, които имат отношение към обществения живот и градското развитие. Терзиев се опита неуспешно да прокара тази реформа през ноември 2025 г. След това имаше някакви негласни уговорки и успя в началото на февруари, когато беше назначен т.нар. зам.-кмет по градско планиране.
Как се казва той?
Любомир Георгиев. Той по времето на Фандъкова беше назначен на ОП „Софпроект – общ градоустройствен план“, преименуван от него на „Софияплан“. На него беше възложено изработването на т.нар „Визия за София“ като организатор на екип. Общинският съвет беше възложил на тогавашния главен архитект Здравко Здравков да изработи тази визия след конкурс. На едно от събиранията на тази група Здравков, който беше назначен преди 4 месеца, обяви, че Общинският съвет му е възложил да изработи тази визия за София само за половин година - до месец март и поиска помощ от групата. Всички казаха, че ще помагат, аз обявих, че Визия за София не може да бъде изработена за само шест месеца. Въпреки ентусиазма на всички визията на града беше подготвена за седем по шест месеца – три години и половина, изразена в 450 страници. Това е пълен абсурд. Една визия за града се обобщава в две изречения.
Каква е философията на тази визия?
Този документ от 450 страници не знам на кого би бил потребен, освен на авторите си, които са получавали възнаграждения за изработката му. Имаше и доброволци, които участваха наивно. Събраха се данни за много области от живота на София, не зная дали те са обработени надлеждно, не мога да го преценя. В самата визия няма голям смисъл три години и половина да работи екип, който е получавал възнаграждение. Не включвам наивниците, които са работили доброволно. София има три визии за изпълнение. Визията на Фердинанд, че София трябва да стане модерен европейски град като останалите европейски столици. Това в голяма степен е изпълнено на различни етапи, включително планът „Мусман“ (През 1938 г. Столичният общински съвет приема първия градоустройствен план на София. Той е изработен от арх. Адолф Мусман по възлагане от тогавашния кмет инж. Иван Иванов. Целта на плана е да превърне София в един модерен съвременен град. Той дава основни насоки за развитието на транспортните комуникации, зелената система, оформянето на площадните и улични пространства. Поради започването на Втората световна война, планът не е реализиран, но служи, като основа и отправна точка за следващите градоустройствени планове).
Следващата визия е комунистическата, която също е на два етапа – едната е сталинистката, а след нея – София да се напълни с хора, предимно от селата, които да са работници, служители и да пазят т.нар. „Народна власт“. Тази визия доста успешно е изпълнена до 1989 г. Философията на Третата визия се изразява в това София да няма визия. Виждаме – от 90-а година насам столицата няма визия за своето развитие. Виждаме безпътицата. Лесно е да повториш Визията на Фердинанд, че София трябва да е модерна европейска столица на високо ниво. Такива глупости от сорта на „умен град“, „цифров организъм“, „устойчиво развитие“ и т.н. в същността си са глупави понятия.
Според Вас ще бъде ли избран нов главен архитект на София, въпреки отказа на професионалната общност да излъчи свой представител в надпреварата?
Те ще си го проведат най-безочливо този конкурс, за да живее в удобство сегашната администрация на общината. Имам очаквания кой ще е, но няма да ги споделя сега.
Ако той не е подкрепен от своето съсловие, какво означава подобен избор?
Продължаване на сегашното състояние – функцията на главния архитект, според реформата, предложена още през 2015 г. се прилага, означава, че главният архитект няма решаващи функции. Той може да подписва документи и актове, за които носи отговорност по ЗУТ. В същото време няма нито персонал, нито капацитет за цяла София. Това е абсурдно – главният архитект на столицата (временно изпълняващият сега длъжността – б.р.) хем няма възложени му функции, хем носи отговорност за актовете, които подписва. Според изискванията на конкурса е обявено, че се търси чиновник по Закона за държавния служител, в същото време той трябва и да отговаря на функциите, които са описани в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Той е определен и като чиновник, и като човек, който носи отговорност за градското развитие – това са различни неща.
Редакцията на Таралеж търси кмета Васил Терзиев, архитект Богдана Панайотова и архитект Любомир Георгиев за коментар.
