Майчинството не е политически лозунг. То е ежедневна отговорност, пишат жените, дарили живот
Отхвърлянето на предложението майките да получават 100% от обезщетението си при завръщане на работа е пропусната възможност за една по-справедлива и по-насърчаваща семейната политика. И българското общество с основание си задава въпроса защо Народното събрание пропусна възможността да подкрепи мярка, която насърчава родителите, трудовата активност и икономическата независимост на жените.
Това е част от отворено писмо към институциите от коалицията от неправителствени организации "Българска платформа към Европейско женско лоби" (Българска платформа – ЕЖЛ).
Държава, която се стреми да преодолее демографската криза, да насърчава заетостта и да гарантира равнопоставеност между жените и мъжете, не бива да наказва родителите, когато решат да се върнат по-рано на работа, смятат от платформата.
Според тях всяка мярка, която насърчава по-ранното завръщане на работа след майчинство, е инвестиция в икономическата независимост на жените, в по-високата им заетост и в благосъстоянието на семействата. "Тя намалява риска от социална изолация и бедност и дава реална възможност на родителите сами да изберат кога и как да съчетаят професионалния и семейния си живот. Това е особено важно за самотните майки, за жените, преживели домашно насилие, и за семействата с ограничени финансови възможности, за които всяка допълнителна финансова подкрепа е от съществено значение", пише в писмото.
Защо една жена трябва да избира между това да бъде майка и това да упражнява професията си? Защо поставяме майките пред избор, който не поставяме пред никоя друга група в обществото? Според платформата това са най-важните въпроси в дебата за и против увеличение на обезщетението при връщане на работа, а семейната политика не бива да се превръща в заложник на политически противопоставяния.
"Обезщетението за майчинство не е подарък от държавата. То е право, придобито чрез труд и осигурителни вноски. Ако една жена не е работила и не е внасяла осигуровки, тя не може да получава това обезщетение. Но когато една майка години наред е работила, плащала е данъци и осигуровки, изпълнила е всички свои задължения към държавата и обществото, защо след раждането на дете трябва да бъде наказвана за желанието си да остане активна и на пазара на труда? Защо, ако реши да се върне на работа, да загуби част от право, което сама е изработила и заслужила? Не е ли в интерес на държавата майките да бъдат икономически активни, да продължат да се развиват професионално, да плащат данъци и осигуровки и същевременно да отглеждат своите деца?", питат още от организацията.
Според тях размерът на средствата, които семействата получават, трудно отговаря на реалните разходи за отглеждане и възпитание на дете в днешните икономически условия и много майки не се връщат на работа по желание. "Те го правят от необходимост. Изключително трудно е положението за самотните родители. За майката, която сама плаща наем, сметки, храна, лекарства и всички разходи по отглеждането на детето. За нея обезщетението за майчинство често е недостатъчно дори за покриване на основните нужди на детето", пише още в позицията.
Ето още от писмото:
"Особено тежко е положението за жените със свободни професии – адвокати, психолози, лекари, счетоводители и много други специалисти, които дори по време на майчинството продължават да имат постоянни разходи. Наемът за офис, ток, интернет, счетоводното обслужване, професионалните такси и лицензи продължават и през тези 24 месеца. Тези жени често са поставени пред невъзможен избор – или да прекратят дейността си и да рискуват след две години да нямат къде да се върнат професионално, или да поддържат практиката си с цената на финансови загуби и допълнително натоварване.
Нека не забравяме и още една реалност. Когато майката се връща на работа, тя вече не може да работи с онази времева ангажираност с която е работила преди да излезе в майчинство. Често се случва тя да работи няколко часа на ден, с които да успее да се задържи професионално на пазара и да спечели някакви средства с които да си помогне с отглеждането на детето, или да покрие разхода на офиса, който държи, за да не загуби работното си място. Като през тези часове не са редки случаите в които тя трябва да заплаща за детегледачка, ясла, транспорт и други услуги и значителна част от доходите ѝ отиват именно за това, за да можеда продължи да работи.
Затова въпросът не е дали държавата трябва да "награждава" майките. Въпросът е дали държавата трябва да спира и санкционира жени, които искат едновременно да бъдат добри майки и активни професионалисти.
България има нужда от повече деца, повече работещи родители и повече икономически активни жени. Политиките в подкрепа на майчинството трябва да създават възможности, а не да принуждават жените да избират между семейството и професионалната си реализация".
Според платформата една съвременна държава не наказва майките, когато избират да работят. "Тя уважава техния избор, насърчава икономическата им независимост и им осигурява условия да съчетават успешно професионалния и семейния си живот", гласи още позицията.
От организацията призовават всички парламентарни групи да поставят интереса на българските семейства над партийните противопоставяния и да работят за устойчиви политики, които реално подобряват живота на родителите и децата в България. "Защото майчинството не е политически лозунг. То е ежедневна отговорност, обществена ценност и инвестиция в бъдещето на България. А всяка държава, която поставя децата и семействата в центъра на своите политики, инвестира в собственото си бъдеще", категорични са от Българска платформа към Европейско женско лоби.
