Две от 21 проби са над допустимата норма, но марките, партидите и установените концентрации не са обявени публично
Три дни след съобщението за открит афлатоксин М1 над допустимите стойности в две пастьоризирани млека потребителите все още не знаят кои са засегнатите продукти.
Не са публикувани техните марки, производители, партидни номера, срокове на годност и измерените концентрации. Не е посочено и в кои магазини са били продавани.
Информацията беше съобщена от БНТ на 12 август след проверки на Българската агенция по безопасност на храните. От 21 проби от млека за пиене с произход от България и други държави от ЕС две са показали съдържание на афлатоксин М1 над разрешената граница. Според наличната информсция засегнатите млека са изтеглени от пазара.
Резултатите не означават, че всяко десето мляко в България е опасно, тъй като изследваните проби не представляват целия пазар. Те обаче потвърждават две конкретни несъответствия в продукти, които вече са били в магазините.
Без номерата на партидите потребителите не могат да проверят дали са купили от засегнатото мляко. Не е известно и колко опаковки са достигнали до търговската мрежа преди изтеглянето.
Афлатоксин е открит и в мандра
При ежедневния контрол опасното вещество е установено и в едно млекопреработвателно предприятие. Проследено е стопанството, от което е дошла суровината, наложена е възбрана и е изследван използваният фураж.
Имената на мандрата и стопанството не са обявени. Не е уточнено дали този случай е свързан с двете пастьоризирани млека от магазините.
Неясен остава и произходът на засегнатите продукти. Председателят на Българския ветеринарен съюз д-р Димитър Цанков заяви пред БНТ, че според информацията му проблемът е дошъл от вносно мляко. От БАБХ обаче посочват, че при проверените вносни суровини не са установени несъответствия.
Затова на този етап не може да се твърди дали двете млека са български или вносни.
Какъв е рискът?
Афлатоксините се образуват от определени плесени в зърнени култури и фуражи. Когато животно приеме замърсен с афлатоксин В1 фураж, веществото може да премине в млякото като афлатоксин М1.
Европейският орган за безопасност на храните определя афлатоксините като генотоксични и канцерогенни. Максимално допустимото ниво на афлатоксин М1 в сурово и топлинно обработено мляко в ЕС е 0,050 микрограма на килограм.
Еднократната консумация не означава непременно непосредствено увреждане. Рискът зависи от концентрацията, количеството и продължителността на излагането. Точните стойности, установени в двете проби, обаче не са съобщени.
Няма основание хората да спират консумацията на мляко или да изхвърлят всички млечни продукти. Но е необходимо БАБХ да публикува данните за засегнатите продукти, за да могат купувачите да проверят какво се намира в домовете им.
Когато става дума за продукт, който ежедневно се дава и на деца, съобщението, че „две млека са изтеглени“, не е достатъчно, а потребителите имат право да знаят кои са те.