ВСС ограничава достъпа на адвокатите до определени дела

Висшият съдебен съвет (ВСС) указа на съдилищата да ограничат достъпа на адвокати до дела, по които не са процесуални представители. Информацията е на правния сайт "Лекс.бг".

Това ще стане след специално отбелязване в Единната информационна система на съдилищата на делата, чиито актове „изцяло не подлежат на публикуване“ или „подлежат на публикуване без мотивите“.

Наред с това всеки съдия ще има право на собствена преценка дали да ограничи достъпа на адвокатите до дело, което разглежда, ако в него се съдържа чувствителна информация. Като и тук изрично е посочено, че става дума за производства, по които адвокатите не са процесуални представители.

До решенията се стигна след сезиране от страна на министъра на правосъдието Николай Найденов.

Той заяви, че е получил различни сигнали във връзка с възможността адвокатите да имат достъп до дела, които не са „техни“ и по които са видими лични данни на страните и не само, като има опция за сваляне на всеки един документ по делата.

Проблемът възникна, след като на 29 май на сайта на Висшия адвокатски съвет се появи съобщението, че от 27 май т.г. всички адвокати имат достъп през ЕПЕП до всички съдебни дела, в съответствие с чл. 31 от Закона за адвокатурата, с изключение на дела, съдържащи специфична чувствителна информация. В съобщението се казва още, че тази възможност е резултат от множество срещи и обсъждания между представители на ВАдС, ВСС и „Информационно обслужване“ АД.

Въпросът беше коментиран от различни лица, включително и политици, които възразиха срещу неограничения достъп до дела.

Сигнали за това са били получени и от министъра на правосъдието. Заради това той отнесе въпроса към Пленума на ВСС, който беше включен днес като допълнителна точка. Заради нея на заседанието бяха поканени и представители на ВАдС, и на „Информационно обслужване“.

Пред кадровиците Николай Найденов постави серия от въпроси във връзка с достъпа на адвокати:

• Кой и по какъв ред е взел решението за въвеждането на неограничен достъп на адвокати до дела чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП);
• Какви конкретни технически и организационни мерки са предприети за предотвратяване на злоупотреби и спазване на Общия регламент за защита на личните данни;
• Има ли анализ на риска от нарушаване на регламента;
• Има ли анализ дали реално е ограничен достъпът до дела с чувствителна информация или се разчита само на съдебните служители;
• Какви са гаранциите срещу автоматизирано извличане на информация, което може да доведе до масово събиране на информация с чувствителни елементи.

Николай Найденов направи изричното уточнение, че не иска да отрича правото на достъп на адвокатите, нито пък призовава за такова. Но поясни, че в момента може да има реален риск до достъп до чувствителна информация и ако такава „изтече“, това би накърнило правото на достъп до правосъдие и доверието в съдебната система.

„Не става въпрос да се ограничава достъпът на адвокатите до дела, но следва да спазваме европейското законодателство в тази област“, заяви Николай Найденов.

„Информационно обслужване“ заяви, че от три години адвокатите имат пълен достъп.

Преди да обсъдят въпроса по същество, кадровиците изслушаха изпълнителния директор на „Информационно обслужване“ Ивайло Филипов. Дружеството имаше сключен договор с ВСС за надграждането на ЕПЕП, чиято „обновена версия“ беше пусната през март 2023 г. В момента фирмата има договор за поддръжка на портала.

Филипов обясни, че още с договора за надграждане на „Информационно обслужване“ е било възложено да съобрази разпоредбите в Закона за съдебната власт във връзка с достъпа до ЕПЕП, както и чл. 31 от ЗАд, според който адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на карта, издадена от ВАдС.

В тази връзка е било преценено достъпът на адвокатите до ЕПЕП да става чрез квалифициран електронен подпис в качеството им на адвокати. В тази връзка е била разработена двойна идентификация – първо, дали лицето, което иска достъп, е в регистъра на адвокатите, а после чрез самия КЕП.

На 24 март 2023 г. надграденият ЕПЕП е бил пуснат и още от тази дата всички адвокати имат достъп до всички дела, заяви днес Ивайло Филипов. Той отбелязва това във връзка с доклада на министъра на правосъдието, че неограниченият достъп е от 27 май тази година. Но се оказва, че такъв има от три години.

В подкрепа на думите си Филипов представи и статистика. През 2023 г. 4433 адвокати са влезли в ЕПЕП, които са проявили интерес към 79 927 „чужди“ дела. Преглежданията на различни производства са 223 890.

През 2024 г. адвокатите вече са 5396, делата – 153 559, а преглежданията – 479 543.

Данните за 2025 г. са 6292 адвокати, 201 350 дела, 649 184 преглеждания.

А до 27 май т.г. 6001 адвокати са влезли в ЕПЕП, делата са 108 179, а преглежданията – 302 151.

Ивайло Филипов заяви още, че може поименно да посочи Топ 10 на адвокатите, които са гледали най-много дела.

„Достъпът до ЕПЕП е изцяло с КЕП и интегриран с регистъра на адвокатите. Проверяват се дали те са адвокати и дали подписът е техен. Няма възможност, след влизането на адвоката, да се извлича машинно информация“, каза още Филипов.

Николета Стоянова от „Информационно обслужване“ обясни, че има три вида достъп до ЕПЕП. Първият е публичен, при който публикуваните данни са обезличени. Вторият е т.нар. активен – от страни по дела, който предвижда пълен достъп до електронната папка, за да може страната да извършва процесуални действия. И третият е пасивен и именно в тази категория са адвокатите, които искат да гледат дела, по които не са пълномощници.

Тя добави, че от 1 юни т.г. вече по всяко дело може да се види кой го е достъпвал, кой какви документи е гледал и др.

Двамата представители на дружеството обясниха, че освен делата, по които има чувствителна информация, достъпът е ограничен и по производствата, налични в деловодните системи преди 24 март 2023 г., когато беше пуснат обновеният портал.

Те добавиха и всеки съдия може да ограничи достъпа докато работи в ЕИСС като извърши съответната маркировка в определено поле. От 1 юни индикаторът за маркиране вече е видим и така адвокатите ще знаят, че делото или друг конкретен документ е с ограничен достъп по решение на съдията.

ВКС поиска ограничаването на достъпа до всички дела

Становище във връзка с достъпа на адвокатите беше представено и от председателя на Върховния касационен съд Галина Захарова. Тя заяви, че проблемът е изцяло правен и е свързан с това дали чл. 31 от Закона за адвокатурата отговаря на условията и изискванията на Общия регламент за защита на личните данни за пълен, неограничен достъп на адвокат до всички дела в България.

„Чувствителна информация се съдържа във всяко дело, дори само заради това, че има ЕГН, адреси, телефони, данни за здравословно състояние, психиатричен статус, лични отношения, осиновяване и т.н. Този огромен обем информация трябва да се преценява в конотацията за израза чувствителна информация“, заяви Захарова.

Тя цитира дело пред Съда на ЕС, образувано по преюдициално запитване на съдия от Софийския районен съд. И макар да не е допуснато произнасяне, защото въпросите нямали значение за изхода на производството у нас, по делото е било представено становище от Европейската комисия. В него се казва, че чл. 6, параграф 1, буква В от Общия регламент за защита на личните данни трябва да се тълкува в смисъл, че не се допуска правна уредба, която да предоставя на адвоката, който не е представител на никоя от страните, неограничен достъп до материалите по конкретната преписка. Освен това ЕК изтъкнала, че във всички случаи предоставянето на такъв достъп трябва да е обусловен от необходимостта и легитимността на целта, с която се иска достъп до определено дело.

„Тук е основният въпрос, който подлежи на решаване, а именно за съответствието на чл. 31 от Закона за адвокатурата, който е приет преди 2016 г., откогато е Общият регламент за защита на личните данни. Ограничаване на достъпа до всички дела може временно да разреши проблема като в правомощията на всички председатели на съдилища и на съдиите докладчици е да вземат мерки за информацията, съдържаща се в конкретното дело и да го маркират като такова ограничен достъп, с оглед някакъв резултат, с който ще могат да бъдат ограничени евентуални някакви щети“, заяви Захарова и допълни, че, за да е ефективна защитата на лични данни, превенцията трябва да е преди осъществяването на достъпа.

Адвокатурата готви мерки срещу злоупотребата с данни

„Нашата роля не е да браним личните данни, а пълноценно да защитаваме правата на гражданите. Трябва да се намери необходимият баланс“. Това на свой ред заяви председателят на Висшия адвокатски съвет Стефан Марчев. ВАдС прекъсна своето заседание, за да може да слуша и участва в дебата във ВСС като стана ясно, че адвокатурата е представила и писмено становище (виж още тук).

Марчев заяви, че действително чувствителни данни може да има по всяко дело. Факт е, че всяко дело може да бъде гледано при закрити врата, но това не изключва публичността по принцип, каза още председателят на ВАдС.

Достъпът на адвокатите до делата на основание чл. 31 от ЗАд не е ново право, а технически начин за упражняване на вече съществуващо законово право, изтъкна той. „Това право е трайно установено в българското законодателство и е основна гаранция за упражняването на адвокатската професия и за достъпа до правосъдие. Законът ясно свързва правото на достъп до дела с качеството „адвокат“, а не с наличието на процесуално представителство по конкретно дело. Ограничаването на този достъп чрез технически или подзаконови механизми би противоречало на действащата нормативна уредба“, е становището още на адвокатурата.

Стефан Марчев също посочи степените на идентификация като изтъкна, че всяка една стъпка е проследима.

Той заяви, че Висшият адвокатски съвет подготвя мерки срещу злоупотреба от страна на свои представители. Част от тях са промени на етичните правила във връзка с достъпа до делата като се въведат изисквания за добросъвестност, ограничения на целите на достъпа и засилена защита на поверителната информация. Предвиждат се дисциплинарни наказания за „нарушителите“.

Тъй като електронният достъп чрез ЕПЕП е функционален еквивалент на справките „на място“ в съдебните деловодства, то в тази връзка Висшият адвокатски съвет предлага да се въведе ограничение за броя на справките и механизми за автоматично установяване на необичайна активност.

В залата на ВСС се чу предложение ограничението да е до 5 дела на седмична база, но то не беше прието, защото в момента няма техническа възможност за това.

Стефан Марчев каза още, че предвид възможността да се нарушат правата на трети страни, ВАдС е започнал предприемането на мерки във връзка с достъпа.

А по въпроса защо на 27 май т.г. излезе съобщението на сайта на ВАдС за достъп, той заяви следното: „Излезе, когато осъзнахме, че от няколко години има възможност за такъв достъп, но не във всички съдилища, защото не са взети мерки за това“.

ВСС с указания за ограничаване на достъпа

Четири часа продължи дискусията в съвета. Кадровици призоваваха да се намери балансирано решение, а не да се минава в едната или другата крайност. Не може да има забрана за достъп до делата, но условията и редът за това трябва да се регламентират на законово ниво, беше казано на заседанието.

В тази връзка беше предложено на министъра на правосъдието Николай Найденов да сформира работна група за промени в законодателството. А от думите на самия министър стана ясно, че те вероятно ще бъдат в чл. 31 от Закона за адвокатурата, но не в смисъл на ограничаване на правата на адвокатите, а съобразяване на разпоредбата с принципите в Общия регламент за защита на личните данни.

В крайна сметка кадровиците решиха да се възползват от две свои решения от миналата година, с които бяха одобрени пет вида таблици на дела, чиито актове „изцяло не подлежат на публикуване“ или „подлежат на публикуване без мотивите“.

ВСС указа на председателите на съдилища незабавно да ограничат достъпа до целите дела, не само актовете, изброени в таблиците. А по предложение на Калина Чапкънова кадровиците дадоха възможност на всеки съдия по своя преценка да решава дали да ограничи достъпа до делото, което гледа и по което е установил чувствителна информация.