Новини
Търси

Забравените истории на Казанлък: Какво разкриват 10 сгради за миналото на града

Забравените истории на Казанлък: Какво разкриват 10 сгради за миналото на града
БТА

Екскурзоводът Стефан Бозаджиев представи малко познати сгради и личности, допринесли за развитието на Казанлък през първата половина на XX век

Десет сгради в Казанлък пазят историите на личности, които са оставили значима следа в развитието на града, но днес са слабо познати на местната общност. Част от това забравено наследство представи екскурзоводът и изследовател Стефан Бозаджиев по време на 37-ите Краеведски четения в Исторически музей "Искра“, съобщава БТА.

В своя доклад "По следите на някои казанлъшки сгради и техните собственици“ Бозаджиев проследява историята на десет сгради с архитектурна и историческа стойност. Сред тях има както обществени постройки, така и частни домове на хора, допринесли за икономическия, културния и обществения живот на Казанлък.

Повечето от сградите се намират в централната градска част, Новенската махала и Къренската махала.

"Опитвам се да представя историята на техните собственици, които често са играли много важна роля за развитието на Казанлък, основно в първата половина на 20 век“, обяснява изследователят.

По думите му целта е да се насочи вниманието към по-малко известни личности, чиито заслуги често остават в сянката на популярните казанлъшки фамилии.

Докато историята на големите розотърговски родове и фамилията Стайнови е добре позната, приносът на редица други местни благодетели и общественици постепенно потъва в забрава.

Сред представените личности е Христо Трошанов - търговец и един от малкото благодетелни членове на Ученолюбивата дружина "Искра“.

В изследването са включени и домовете на адвокат Дончо Петков и д-р Александър Гюлмезов, които според Бозаджиев са сред хората, допринесли за изграждането на интелектуалния облик на Казанлък през първата половина на миналия век.

Изследователят подчертава, че тези личности са работили не само за личното си благополучие, но и за развитието на местната общност.

"За мен е изключително важно тези истории да не бъдат забравени, защото всъщност това може да бъде един много добър пример за нашите съграждани, особено по-младите, да си спомнят какви жители е имал този град – такива, които са милеели не само за собственото си благоденствие, а и за добруването на целия Казанлък и на цялата околия“, заявява Бозаджиев.

Според него непознаването на местната история създава риск от загуба на принадлежност към родния край, а впоследствие и към страната.

"Не познавайки историята на града си, много лесно ставаме нихилисти, а човек, който е нихилист за родния си край, лесно става нихилист за родината“, коментира той.

Бозаджиев смята, че жителите на Казанлък не познават достатъчно добре миналото на своя град. Именно затова определя Краеведските четения като важна възможност да бъдат представени непознати факти и личности.

"Радвам се, че аз и колегите ми хвърляме светлина върху малко по-непознати личности и събития от историята на града ни, защото като цяло съществува една амнезия относно тези личности“, посочва изследователят.

Един от начините тази историческа памет да бъде съхранена е чрез тематични пешеходни обиколки на Казанлък. Бозаджиев вече е организирал няколко подобни инициативи, а скоро предстои и нова обиколка, посветена на малко познати истории от миналото на града.

Според него интересът на младите хора може да бъде насърчен и чрез срещи с ученици, беседи и представяне на историята по по-достъпен и увлекателен начин.

Той отбелязва, че директният контакт с учениците е особено важен и изразява удовлетворение от възможностите да гостува в местните училища по покана на учители и директори.

За Бозаджиев опазването на историческата памет не е само въпрос на съхраняване на стари сгради и архиви, а и начин обществото да разбира по-добре своето настояще.

"Тя заслужава да бъде запазена и използвана за преосмисляне на някои моменти от нашето съвремие, защото човек без памет първоначално е нихилист към родното, впоследствие и нихилист към националното“, подчертава изследователят.

С представянето на забравените казанлъшки сгради и техните собственици Бозаджиев се стреми да припомни приноса на хората, изградили облика на града, и да насърчи интереса към местното културно-историческо наследство.

Водещи