Той категорично отхвърли възможността, че може да стане главен прокурор и заяви, че нито е получавал покана, нито е изявявал подобно желание
"Нов главен прокурор на България може да бъде избран в рамките на четири до шест месеца след началото на процедурата".
Това заяви министърът на правосъдието Николай Найденов пред НОВА ТВ, в което коментира предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет (ВСС), съмненията за задкулисни зависимости в съдебната система, избора на членовете на съвета и забавените дисциплинарни производства срещу магистрати.
Той категорично отхвърли възможността, че може да стане главен прокурор и заяви, че нито е получавал покана, нито е изявявал подобно желание.
„Считам, че нито един министър не трябва да става главен прокурор, защото там се изисква абсолютна независимост. Дори всеки намек за каквато и да е политическа зависимост трябва да означава, че този човек не трябва да е там“.
Той припомни позицията на своя предшественик Андрей Янкулов, според която лице, заемало висша длъжност в изпълнителната власт, не би трябвало поне пет години да заема определени висши антикорупционни и правосъдни позиции. Найденов уточни, че действащата законова разпоредба се отнася до Антикорупционната комисия, но заяви, че споделя принципа за недопускане на подобно непосредствено преминаване от изпълнителната към съдебната власт.
В разговора беше поставен и въпросът за твърденията на Татяна Дончева, че бившият главен прокурор Сотир Цацаров може да има влияние върху избора на следващ обвинител №1, както и за ролята на неформални връзки и масонски ложи при вземането на решения в съдебната система. Найденов отказа да коментира конкретните твърдения, но заяви, че бъдещият главен прокурор трябва да бъде избран от Висшия съдебен съвет, без влияние на формални и неформални зависимости.
По думите му професионалната общност е очертала профила на необходимия кандидат – юрист с опит в системата, задълбочени познания по наказателно право и процес и най-вече човек, който да защитава прокуратурата от политическа намеса.
„Политиците винаги имат тенденция да се месят в работата на главния прокурор“.
На въпрос дали е възможно да съществува „правосъдие в сянка“, Найденов заяви, че подобни зависимости вече са били видими в случаи, свързвани с имената „Нотариуса“ и „Осемте джуджета“. Той призна, че според него политиката и правораздаването са били в зависимост.
„Политически чадъри е имало. Виждаме, че има една каста на недосегаемите, която продължава дори в момента да гледа отстрани и да се надсмива над всичките усилия“.
Министърът каза още, че има обосновани предположения за съществуващи зависимости, но отказа да посочва имена без конкретни доказателства.
В разговора беше припомнен и казусът от юни 2022 г., когато експертиза по дело за оспорване на избор на членове на ВСС от съдийската квота е установила аномалии, свързани с множество гласувания от IP адрес в сградата на Върховния административен съд. Найденов заяви, че не желае да коментира предишния избор, тъй като той не е довел до формирането на ВСС. По отношение на настоящата процедура посочи, че към момента няма данни, които да свидетелстват за опорочаването ѝ.
„Нямам при мен данни, които да свидетелстват за опорочаване на този избор. Няма подадени жалби, което означава, че ние трябва да приемем, че това е волята на магистратите при тази избирателна активност“.
Найденов коментира и политическите договорки около избора на парламентарната квота във ВСС, след като Бойко Борисов заяви, че „Прогресивна България“, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са се договорили за състава на съвета, а ГЕРБ няма да участва. Правосъдният министър заяви, че не би искал да коментира думите на Борисов, но потвърди, че са водени разговори с две политически сили.
„Ние сме казали, че сме подали ръка и това го направихме публично на две политически сили – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, за да изберем с тях членовете на Висшия съдебен съвет“.
Той уточни, че е присъствал на тези разговори в качеството си на министър, който председателства съответния орган, и е изложил позицията си за качествата, на които трябва да отговарят бъдещите членове. По отношение на отделни кандидати, включително лица, заемали длъжности в изпълнителната власт, Найденов отказа да коментира конкретни имена, като посочи, че законът и правилата за избор съдържат ясни критерии.
На въпрос кога България ще има титулярен главен прокурор, Найденов заяви, че процедурата обикновено продължава между четири и шест месеца от старта ѝ. Той изрази надежда новият ВСС да избере не само титулярен главен прокурор, но и председател на Върховния административен съд.
„Надявам се, ако имаме действително Висш съдебен съвет, да имаме не само титулярен главен прокурор, но и титулярен председател на Върховния административен съд. В крайна сметка институционалността да намери своето продължение, тъй като към настоящия момент тя е нарушена“.
Според него независимостта на избора към момента се гарантира чрез публичността на процедурата и факта, че тя ще бъде проведена от нов състав на ВСС. За независимостта на избрания магистрат след встъпването му в длъжност обаче ще бъдат решаващи контролните механизми и тяхното реално прилагане.