Към тежките изводи се присъедини и предприемачът Вергиния Накова, която определя българското общество като „народ, който си заслужава съдбата“
Резултатите от балотажа и очертаващата се победа на Илияна Йотова предизвикаха вълна от разочарование сред представители на българския бизнес и културния елит.
Писателката Мария Касимова-Моасе изрази остро възмущение от обществените нагласи, като се върна към спомените от ученическите си години. Тя разказа как пред очите на децата с часове е стоял плакат с лика на Георги Димитров и негова мисъл за „жизнено необходимата дружба със Съветския съюз“. Авторката определя тези думи като изказване на „национален предател“ и допълва, че в онези години цитатите на големите български автори са оставали умишлено изолирани. Според нея същият модел се наблюдава и днес, което я кара да се чувства „истински разочарована“ от липсата на смелост у хората. Касимова-Моасе коментира и агресивната реторика в публичното пространство, визирайки конкретни заплахи от нейни колеги журналисти. В отговор към тях тя заявява: „Хайде, колега, взимай пистолета и идвай да стреляш! Вече ти отива“. Писателката завършва с напомнянето, че истинските будители са обединители и добри хора, и настоящият празник е за тях, а „не е за вас“.
Музикантът и актьор Тодор Георгиев се фокусира върху огромния процент негласували, посочвайки, че близо 70% от българите са избрали да абдикират от управлението. Той подчертава, че не изпитва гняв към комунистите и русофилите, цитирайки знаковата фраза от Дантевия „Ад“: „Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate“ („Надежда всяка тука оставете“). Георгиев насочва критиката си към пасивните граждани, които не разбират, че съвременните проблеми са плод на собственото им безразличие. По думите му тези, които избират да не участват в разпределението на властта, след това са длъжни „да търпят и да не мрънкат“, обвързвайки липсата на гражданска позиция и с ниската битова култура у нас.
Към тежките изводи се присъедини и предприемачът Вергиния Накова, която определя българското общество като „народ, който си заслужава съдбата“. Тя обръща внимание на парадокса, при който децата на хората живеят в западните демокрации, но самите те продължават да изпитват „Стокхолмски синдром по Изтока“. Накова критикува избирателите, че искат промяна, но гласуват за лица, вклинени във властта от половин век. Тя е категорична, че страната няма да се оправи, тъй като хората проявяват „робско мислене, национални комплекси и изключително ограничена обща култура“. Според нея обществото се държи като стадо, чакащо спасител, и съветва мислещото малцинство да търси „План Б“.
Писателят Георги Господинов също излезе с критична позиция след първите прогнози, показващи преднината на Йотова пред Андрей Гюров. Неговият анализ е насочен към мълчанието на хората, които на думи не желаят България да бъде въвлечена в конфликти или да попадне под влиянието на Владимир Путин. Господинов изтъква, че именно пасивността на тази група връща в пакет „точно това, което уж не са искали“. Той поставя въпроса дали умишленото избягване на публична позиция се дължи на „страх от позиция ли е, конюнктура ли е“, или просто на желание да се спестят негативни коментари в личните съобщения.
