„Трудно може да се приеме, че една такава сделка, в която да се чуе думата на българската изпълнителна власт, ще бъде осъществена без намесата, явна или неявна, на българските служби за сигурност. Не само ДАНС, но и ДАР, доколкото може да става дума за външен купувач на активи. Тези служби са създадени именно, за да предоставят информация, която да подпомага вземането на политически и икономически решения, свързани с националната сигурност“, заяви Киров.

„Не бива да забравяме, че председателят на ДАНС се избира от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Не би трябвало да има драма между двете институции. Винаги трябва да държим сметка за системното действие на законите, защото те не могат да се тълкуват самостоятелно“, добави професорът.

Той посочи, че по-сериозен проблем може да се търси в ограничената роля на парламента при избора на председателя на ДАНС.

„В парламентарна република последната дума трябва да има парламентът. В момента Народното събрание може само да се съгласи или да не се съгласи с предложението на Министерския съвет, но не и да излъчи собствен кандидат. Може би тук е нужно да се помисли за промени, които да върнат повече баланс между властите“, коментира още професор Киров.