След като правителството подаде оставка след масовите протести през месец декември - основната тема става служебното правителство и което ще поеме да стане на служебен министър-председател. 

Днес е последният ден на консултациите при президента Илияна Йотова. Подуправителят на БНБ Андрей Гюров, заместник-омбудсманът Мария Филева, председателят на Сметната палата Димитър Главчев, зам.-председателят на Сметната палата Маргарита Николова и заместник-председателят на Сметната палата Силвия Къдрева приеме да поемат поста на служебен премиер.

Какво всъщност представлява служебното правителство и какви са функциите му?

След като правителството подаде оставка, парламентарно представените партии не успеят да съставят нова власт - единственото възможно решение е президентът да разпусне Народното събрание, да насрочи нови парламентарни избори и да назначи служебно правителство. С назначаването на служебен кабинет престава да съществува намиращият се в оставка Министерски съвет.

Според Конституцията на Република България за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

Служебният кабинет в България има същите правомощия като редовното правителство - може да взема всички управленски решения, да назначава и освобождава лидерите на държавата, да предлага нормативни актове и да провежда външна политика.

Основната му конституционна функция е подготовката и организирането на честни избори.

Народното събрание продължава да функционира до избирането на нов парламент и може да упражнява пълен парламентарен контрол - да извиква министрите на изслушвания, да приема декларации и да влияе върху институционалната среда - това, което служебното правителство е под контрола му.

За разлика от всяка война, служебното се избира и се назначава от президента. Именно от тази същностна разлика произтичат и различните функции във всекидневното и служебното правителство. Служебното правителство има временен характер. 

Срокът му на работа в най-добрия случай е около 3 месеца  (2 месеца за провеждане на парламентарни избори и 1 месец за свикване на новоизбраното Народно събрание). 

Президентът може да прави промени в структурата и състава на служебното правителство в хода на неговата работа.

Служебното правителство не подлежи на парламентарен контрол, защото Народното събрание по правило е разпуснато. Това също има право и на законодателна инициатива, но ограничена.

Служебното правителство не може да заключи:

• Международни договори, за които се изискват предварително съгласие от парламента.  Например :  международни договори, свързани с изпращането на военните сили извън страната или с пребиваването на чужди войски на територията на България .
• Договори за държавен заем, тъй като отново е нужно съгласието на Народното събрание за включване им.

За редица международни договори се изисква да бъдат одобрени със закон от парламента - например договори с политически или военен характер; касаещи участието на Република България в различни международни организации; предвиждащи промени в границите на държавата или такива, които контролират финансовите задължения за държавите. Служебният кабинет може да сключи подобен международен договор, но той няма да стане част от всичкото ни право, докато не бъде одобрен (ратифициран) от новоизбраното Народно събрание.

От общо 11 служебни правителства - 7 са съставени от Румен Радев.

Кой ще оглави следващия служебен кабинет и какъв ще му е съставът - предстои да разберем.