БТА

Конституционалисти анализират процедурите за служебно правителство, възможните блокажи и ролята на президента при оставка

Последните изменения в основния закон предвиждат, че предсрочни избори могат да бъдат насрочени единствено след като бъде назначено служебно правителство. Решението кой да оглави този кабинет е в ръцете на президента, който обаче може да избира само сред ограничен кръг лица, вписани в т.нар. „домова книга“.

Сред най-обсъжданите потенциални кандидати е името на Андрей Гюров. В юридическите среди обаче се появиха противоречиви тълкувания дали той изобщо може да заеме поста, тъй като се очаква съдебно произнасяне относно евентуална несъвместимост на предишната му длъжност.

„Към този момент няма окончателен акт, който да освобождава Гюров от позицията му на подуправител на БНБ. Той е временно отстранен, но формално не е освободен. Поради това от чисто правна гледна точка няма пречка той да бъде предложен и назначен за служебен министър-председател“, заяви пред NOVA доц. Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право.

Той уточни, че дори да има висящи производства, докато липсва окончателно съдебно решение, Конституцията не забранява подобно назначение. „Ако някой реши да оспори указа на президента, това може да стане пред Конституционния съд, но на този етап няма правна бариера пред кандидатурата на Гюров“, допълни експертът.

Орманджиев коментира и хипотезата, при която само един от допустимите кандидати за служебен премиер се съгласи да поеме поста, но президентът не одобрява нито него, нито предложения от него състав на кабинета. „В подобна ситуация реален избор няма. Президентът ще бъде длъжен да назначи единствения съгласил се кандидат и да насрочи избори“, посочи той.

По думите му, ако държавният глава откаже да направи това, ще се стигне до институционална криза, която вероятно ще наложи тълкуване от Конституционния съд.

Що се отнася до възможни възражения срещу отделни министри – например вътрешния, който отговаря за организацията на изборите – Орманджиев отбеляза, че законът не предвижда формални срокове за корекции. Разчита се на диалог и взаимно уважение между президента и кандидата за премиер. Ако обаче има само един възможен кандидат и той настоява за конкретен състав, държавният глава може да се окаже без реална алтернатива. „В крайна сметка президентът може да бъде принуден да назначи министър, с когото не е съгласен, включително и министъра на вътрешните работи“, поясни той.

Експертът засегна и въпроса дали президентът е длъжен да подаде оставка, ако планира да създаде политически проект и да участва в избори.

„Към момента Румен Радев упражнява в пълен обем своите конституционни правомощия. Докато не подаде оставка, той има право да назначава служебно правителство. Оставката се депозира пред Конституционния съд и влиза в сила едва след неговото решение. Съдът проверява дали тя е действителна и дали е израз на свободната воля на президента. Едва тогава тя придобива конститутивно действие“, обясни Орманджиев.

При евентуална оставка на държавния глава, вицепрезидентът поема функциите му, но задължително след полагане на клетва пред Народното събрание. „За тази процедура няма фиксирани срокове, което може да забави процеса по назначаване на служебно правителство и насрочване на избори“, предупреди конституционалистът.

Още по темата

Атанас Атанасов: Само Гюров може да гарантира честни избори

ДСБ предупреждава: Кандидатура на Радев може да разцепи антикорупционния фронт

Още

Божанков: 100% машинно гласуване и Гюров за служебен премиер

Според него смесеният вот е „най-манипулируем“, а атаките срещу Гюров целят служебната власт да попадне под влияние на ГЕРБ и ДПС

Още

Радев има два избора – човек на Пеевски или Гюров“, заяви Костадинов

Лидерът на „Възраждане“ прогнозира служебен кабинет и критикува външната политика на България

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.