Снимка: Pixabay

Удължителният бюджет представлява временна финансова рамка, която позволява на държавата да продължи да функционира нормално до приемането на редовен бюджет

Служебният финансов министър Георги Клисурски излезе с призив към партиите план-сметката да се приеме в спешен порядък. 

В противен случай държавата няма да може да извършва разплащания след 31-ви март, под риск е и финансовото обезпечаване на предсрочните парламентарни избори на 19 април.

Председателят на Комисията по бюджет и финанси даде заявка финасовата рамка да се разгледа още в четвъртък в ресорната комисия, а в петък текстовете да влязат за гласуване в пленарната зала.

До тук се стигна, след като през 2026 г. България започна годината без приет редовен държавен бюджет. Поради тази причина Народното събрание прие удължителен закон за бюджета, който влезе в сила от 1 януари 2026 г. 

В момента държавата продължава да работи основно по правилата на бюджета за 2025 г. Сред основните характеристики на удължителния бюджет за 2026 г. са:

• Запазване на повечето социални плащания на нивата от предходната година;

• Гарантиране на изплащането на пенсии, социални помощи и заплати;

• Запазване на основните данъчни ставки;

• Ограничени възможности за нови държавни програми и инвестиции.

Въпреки  ограниченията, някои политики, които са приети с други нормативни актове, продължават да се изпълняват. Такъв пример е това, че от 2026 г. минималната работна заплата беше увеличена до 1213 лева, което е част от политиката за повишаване на доходите в страната.

Удължителният бюджет е законодателен акт, чрез който се позволява на държавата да продължи да събира приходи и да извършва разходи, когато новият държавен бюджет все още не е приет. Обикновено този закон удължава действието на бюджета от предходната година за три месеца.

Основната цел на удължителния бюджет е да се избегне финансов блокаж на държавата.

Без подобен механизъм държавните институции не биха могли да извършват разходи - например, не биха могли да се изплащат пенсии, социални помощи, заплати на държавните служители и средства за здравеопазване и образование.

В рамките на удължителния бюджет държавата обикновено работи при ограничени условия.

Разходите се извършват приблизително в рамките на средствата, предвидени за същия период на предходната година, а възможностите за нови политики и големи инвестиции са ограничени.

Удължителният бюджет има няколко характерни особености, които го отличават от редовния държавен бюджет.

• Има временен характер - целта му е да осигури функционирането на държавата само до момента, в който бъде приет новият бюджет;
• Поставя ограничения върху държавните разходи - държавата не може свободно да увеличава разходите или да въвежда нови политики, освен ако това не е изрично предвидено;
• Чрез него се гарантира изпълнението на основните функции на държавата - това включва изплащането на пенсии, социални помощи, заплати в публичния сектор и финансирането на ключови обществени услуги.

Макар удължителният бюджет да е необходим в определени ситуации, честото му използване показва нуждата от по-стабилна политическа среда и по-ефективно бюджетно планиране.

Още по темата

Асен Василев: Удължителният бюджет няма да срещне съпротива

По думите му никоя партия няма интерес да блокира държавните плащания в разгара на кампанията

Още

ГЕРБ: Ще подкрепим "буква по буква" удължителния бюджет

Навръх 8-и март Добрев, Борисов, Дончев, Назарян и Петкова обсъждат проекта

Още

Клисурски: „Мерките за сигурността на Европа" (SAFE) също зависят от бюджета

Ще отида в НС да говорим за удължителния бюджет, увери той

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кристина Абаджиева

Кристина Абаджиева е журналист с 20-годишен опит в редица печатни медии и телевизии. Интересите са ѝ свързани с политика, общественозначими теми и разследваща журналистика. Член е на Асоциацията на европейските журналисти в България.