Младите звезди на българския волейбол разказват за химията помежду си и за още куп други неща
Александър и Симеон Николови дадоха голямо интервю за спортната библия на Италия „Гадзета дело спорт" преди старта на волейболния сезон на Апенините. На 17 октомври е първата среща на Лубе Чивитанова, където разпределителят Симеон се присъедини това лято към брат си Алекс. В интервюто двете звезди на българския волейбол говориха за отношенията помежду си, конкуренцията между тях, влиянието на баща им Владимир и очакванията си за първия сезон рамо до рамо в един клуб.
Предлагаме ви избрани части от интервюто
Братя-съотборници, как работи това?
Алекс: По-скоро това ни помага, отколкото пречи. Когато сме двамата, трябва да си помагаме. Както по задължение заради изискванията на отбора, така и защото го искаме.
Симеон: Сложно е. Алекс ми говори по начин, по който не би говорил на нито един друг разпределител в света, защото знае, че съм му брат. Връзката ни е различна и като играчи, и като хора. Аз като разпределител знам точно какво иска той. Това е предимство.
Карат ли се братята за волейбол?
Алекс: При мен всичко приключва на игрището. Той понякога го държи в себе си малко по-дълго (смее се)
Симеон: Може би се е случвало веднъж или два пъти. Сега живеем заедно, така че се опитваме да оставяме волейбола в залата. Но това невинаги е лесно.
Химията между тях и кое качество на другия биха искали да имат
Алекс: Иска ми се да имах безгрижното отношение на Мони. Винаги сме били много близки. Живеехме в чужбина и често не говорехме езика на другите деца. Затова винаги сме поддържали много силна връзка помежду си и със семейството.
Симеон: Алекс е роден лидер. Когато се случи нещо трудно в живота, той е човекът, към когото се обръщаш и питаш какво да направиш. И той винаги знае какво да прави. Алекс е с три години по-голям от мен и винаги ми е помагал с всичко, от което съм имал нужда. Благодарен съм, че го имам в живота си.
А няма ли конкуренция между двамата?
Алекс: Като дете не разбирах, че от време на време трябва да го оставям да побеждава. Опитвах се да го унищожа.
Симеон: И още е така. Дори вчера на тренировка бяхме в различни отбори и той искаше да спечели на всяка цена. У него усещането за съревнование е много по-силно, отколкото у мен.
Кой от двамата прилича повече на бащата Владимир Николов?
Алекс: Аз като характер. Мони като външност.
Симеон: Алекс. Татко беше лидер и винаги е бил капитан. По-нататък в кариерата си Алекс също ще бъде.
Какво се случи на европейското първенство?
Алекс: Отпадането от Германия на осминафиналите беше разочароващо. Знаехме, че можем да стигнем до самия край. Въпреки това съм благодарен, че имах възможност да играя пред родна публика.
Симеон: Не можех да спя няколко нощи. През лятото израснах много като играч, участвах в трудни мачове, а треньорът Кико Бленджини ми помогна много. Сега искам да приложа всичко научено в Лубе.
На какъв етап от кариерата си се намират?
Алекс: За мен първата глава приключи. Тази, в която казваш: Млад съм, трябва да се уча. Сега искам големи победи и титли. Мисля, че моментът дойде.
Симеон: Това е първият ми сезон в италианското първенство. Ще бъде трудно, но в момента усещам, че се намирам в най-добрата форма в кариерата си.
