Рилдо Фильо се сбогува с Левски чрез изключително емоционален пост в социалните мрежи. Той се връща в отбора, който държи правата му - Санта Клара. През този сезон за Левски бразилецът записа 30 мача, в които вкара веднъж и даде две асистенции.

Нападателят написа, че слабата му форма на „Герена" се дължи на няколко фактора. Един от тях е получен удар в пищяла по време на среща от родното първенство. Силните болки са го измъчвали в продължение на месеци, което сериозно е разклатило неговата увереност в собствените сили.

Левски и ЦСКА вече знаят всички свои възможни съперници за Европа

Най-разтърсващото признание на футболиста е свързано с лична трагедия в неговото семейство. В първите месеци на годината той и неговата половинка Флавия са преживели спонтанен аборт и са загубили нероденото си дете. Скръбта е направила престоя му в България още по-непоносим, тъй като двамата са били изолирани в непозната страна, без подкрепата на роднините си и в напълно чужда езикова среда. 

Ето какво написа Рилдо на раздяла с клуба:

„През тази година за мен беше един дискомфорт заради удар в тибията, който получих в мач от българското първенство, и вследствие на това много пъти губех увереност в себе си. Месеци наред живях с болка и предпочитах ден след ден да се опитвам да я преодолея и да бъда силен, но беше сложно.

Моето семейство и най-близките ми хора знаят през какво преминах с ежедневната болка. Моят приятел @fabiosouzafisio, който беше с мен за добър период тук, в България, може да разкаже за жертвите… Хората в клуба знаеха малка част. Опитвах се да издържа максимално, защото знаех какви са очакванията и знаех, че трябва да се подобря, което много пъти не беше възможно.

Да извадиш наяве нещо толкова лично винаги е много трудно, но в началото на тази година загубихме дете в началото на бременността на Флавия, което очаквахме много. И това, което и без това не беше лесно, стана още по-сложно, далеч от хората, които обичаме, и практически сами в държава, в която езикът е напълно различен. Бяхме силни. Мислех да напусна кораба, въпреки че знаех, че Бог е там. Той се погрижи за нас и имаме увереността, че в близко бъдеще ще ни благослови с друго дете, защото Му се доверяваме и вярваме в Неговото слово.

В крайна сметка, въпреки всички трудности, този сезон ще остане белязан в живота ни. Този клуб и хората, които срещнахме тук, и които днес мога да нарека приятели…

Да завърша с толкова важна титла, която бележи поколение, което не беше виждало тази национална титла от 17 години, остава в историята на клуба и в моята.

Благодаря Ти, Боже, за всичко. Благодаря ви, сини.“