Европейската медалистка се завърна в състезателния спорт след майчинството и спечели сребро на Балканското първенство, но най-голямата ѝ победа е вдъхновението, което дава на своите възпитаници
Шест години след последното си състезание Никол Чорбанова отново облече екипа и се завърна на татамито. През това време животът ѝ се промени изцяло - от успешен състезател тя се превърна в майка и треньор, отдаден на изграждането на ново поколение шампиони.
Завръщането ѝ не беше продиктувано от желанието за нови отличия, а от любовта към таекуондото. Голямата ѝ цел беше рекордна четвърта балканска титла, но след оспорван финал остана със сребърен медал.
„Да се върна след шест години беше моя мечта. Чудех се дали изобщо е възможно след майчинството и след толкова време далеч от състезанията, но просто исках още веднъж да изляза на татамито“, споделя Никол.
Преди Балканското първенство тя отново стана държавна шампионка, а днес гледа на спорта по различен начин.
„Вече съм и треньор. Исках да покажа на децата, че никога не трябва да се отказват. Дори след години отсъствие винаги можеш да се върнеш.“
За нея най-голямото удовлетворение вече не идва само от собствените успехи.
„Да чуеш българския химн за себе си е невероятно, но когато го чуеш за дете, което си изградил, чувството е още по-силно.“
Днес Никол продължава да мечтае - не толкова за собствените си медали, колкото за деня, в който неин състезател ще се качи на олимпийския връх.
Историята ѝ не е за един пропуснат рекорд или за сребърен медал. Тя е доказателство, че най-трудната победа понякога е тази над собствените съмнения и че никога не е късно да започнеш отначало.
