Резултатът от първия тур превърна президентския балотаж в сблъсък не само между левицата и десницата, а между две възможни посоки за най-голямата държава в Латинска Америка.
Бразилия отива на балотаж, след като първият тур на президентските избори не излъчи победител, но даде неочаквано предимство на Флавио Болсонаро. Кандидатът на десницата получи 47,03% от валидните гласове, а действащият президент Луис Инасио Лула да Силва остана втори с 45,16%. Разликата между двамата е малко над 2,2 млн. гласа, а окончателното решение ще бъде взето на 25 октомври.
Вотът показа две почти равни Бразилии. Едната иска политическа промяна, по-твърд курс срещу престъпността, по-благоприятна среда за бизнеса и възстановяване на близките отношения със Съединените щати. Другата защитава социалната политика на Лула, по-самостоятелното поведение на международната сцена и правото на Бразилия да развива отношенията си с Китай, страните от БРИКС и глобалния Юг.
Затова предстоящият балотаж далеч не е само битка между левицата и десницата. Залогът е кой ще определя мястото на Бразилия в нарастващото съперничество между Вашингтон и Пекин.
Флавио Болсонаро е открито близък до Доналд Тръмп и се представя като политик, който може да възстанови стратегическото партньорство със САЩ. Негова победа би дала на Вашингтон възможност да укрепи позициите си в Латинска Америка и да ограничи нарастващото китайско влияние. Особено важни са редкоземните елементи и другите критични минерали, от които зависят производството на електроника, батерии, отбранителни системи и високотехнологично оборудване.
Бразилия разполага с едни от най-големите залежи на редкоземни елементи в света. Това я превръща в ключова част от американските усилия за намаляване на зависимостта от Китай, който доминира не само в добива, но преди всичко в преработката на тези стратегически суровини. Американски компании вече навлизат в сектора, но Пекин също не крие интереса си.
Лула предлага друг модел. Той настоява Бразилия да не бъде подчинена на нито един външен център и представя сътрудничеството с Китай като част от по-широка политика на стратегическа самостоятелност. На практика обаче икономическата зависимост от китайския пазар вече е значителна.
През 2025 г. търговията между Бразилия и Китай достига рекордните 171 млрд. долара. Бразилският износ е на стойност около 100 млрд. долара, а страната реализира положително търговско салдо от 29,1 млрд. долара. Китай остава най-големият търговски партньор на Бразилия и основен купувач на нейната соя, желязна руда, петрол и месо.
Тази връзка носи огромни приходи, но крие и сериозен риск. Бразилия изнася предимно суровини и земеделска продукция, а внася машини, електроника, автомобили и технологични продукти с много по-висока добавена стойност. Ако този модел се задълбочи, страната може да се превърне в суровинен придатък на китайската икономика, независимо колко убедително говори за своята независимост.
Съединените щати действат по различен начин. Вашингтон използва не само инвестициите, но и митата, политическия натиск и достъпа до американския пазар. През юли администрацията на Тръмп наложи допълнителни 25-процентни мита върху определени бразилски стоки, след като обвини страната в нелоялни практики, свързани с дигиталната търговия, платежните услуги, интелектуалната собственост, етанола и обезлесяването. Бразилия оспори мерките пред Световната търговска организация.
Тъкмо тук изборите се превръщат в геополитически тест. Победа на Болсонаро вероятно ще доведе до по-бързо сближаване с администрацията на Тръмп, преговори за намаляване на митата и по-голям достъп на американски компании до стратегическите отрасли на Бразилия. Срещу това Вашингтон ще очаква ограничаване на китайското участие поне в най-чувствителните сектори — критичните минерали, телекомуникациите, енергетиката и инфраструктурата.
Победа на Лула би запазила по-тесните отношения с Пекин и политиката на балансиране между Запада и БРИКС. Но Лула също не може да си позволи разрив със САЩ. Американският пазар остава жизненоважен за редица бразилски индустрии, а достъпът до американски капитал и технологии не може лесно да бъде заменен от Китай.
Така двамата кандидати олицетворяват различни рискове. При Болсонаро Бразилия може да се приближи прекалено силно до Вашингтон и да допусне геополитическата лоялност да определя икономическите ѝ решения. При Лула страната може да задълбочи зависимостта си от китайското търсене и да продължи да изнася суровини, без да изгради достатъчно собствена преработваща и технологична индустрия.
Но въпросът „на кого ще бъде продадена Бразилия“ не трябва да се разбира буквално. Нито Лула може просто да предаде страната на Китай, нито Болсонаро — на Съединените щати. Бразилия е твърде голяма, икономически значима и политически сложна, за да бъде превърната лесно в сателит на която и да е външна сила.
Истинската опасност е по-тиха. Тя е Бразилия да продава евтино ресурсите си, докато други държави печелят от тяхната преработка, технологии и крайни продукти. Да привлича инвестиции, без да изисква трансфер на знания. Да предоставя достъп до стратегически залежи, без да изгражда собствена индустрия. И да замени националната стратегия с политическа близост до единия или другия световен център.
След първия тур предимството е на страната на Болсонаро, но разликата е достатъчно малка, за да остави балотажа напълно отворен. Милионите гласове, подадени за отпадналите кандидати, ще решат не само кой ще влезе в президентския дворец, но и как Бразилия ще преговаря със света през следващите години.
На 25 октомври бразилците няма да избират просто между Болсонаро и Лула. Те ще решат дали страната им ще се приближи до САЩ, ще продължи да се опира все по-силно на Китай, или ще успее да използва съперничеството между двете сили, за да защити собствените си интереси.
Защото големият въпрос не е на кого ще бъде “продадена” Бразилия. Големият въпрос е дали изобщо ще позволи да бъде купена.
Редактор
Калина Рилева (Кали) е независим автор с фокус върху обществено значими теми, свързани с развитието на обществото, социалните процеси и влиянието на публичните политики върху хората. Има опит в работата по теми с обществено и икономическо значение, като в последните години насочва вниманието си към въпроси, свързани със здравето, образованието, културната среда и ценностите, които оформят обществените нагласи. В публикациите си поставя въпроси и разглежда процеси в дълбочина, като проследява реалните последици от решенията, които често остават извън публичния фокус. Авторът публикува под псевдоним. | Общество | Здраве | Анализ
Коментари (0)